Правилата на лова [bg]

Мечката го прегърна — съвсем нежно. Фицдуейн не беше облечен в тениската със скунксовете, а превръзките му предупреждаваха за внимание. Но дори „нежната“ прегръдка на Мечката го накара да премигне леко от болка. Всичко дойде от раменния кобур на Мечката. Той съдържаше доста голямо парче метал.

— Мъжете в Ирландия не се прегръщат — каза Фицдуейн, който се наслаждаваше на контраста в културите на Швейцария и Ирландия. — Не сме много чувствителна нация. Сигурно е свързано с църквата и секса и чувството за вина. Какво е желязото?

Мечката извади най-големия автоматичен пистолет, който Фицдуейн беше виждал някога.

— В Европа се носят деветмилиметровите, защото това се използва от всички. Амунициите са сравнително евтини поради намалените размери. Куршумът лесно се изстрелва, защото има добър обсег и хубава, равна траектория и не те рита като тъща ти. Можеш да заредиш пълнител с петнайсет или повече куршума, следователно можеш да произведеш доста сериозен обстрел. Всички са доволни. Но проблемът с деветмилиметровия е — продължи той — че му липсва възпираща сила. Анализът на действителните престрелки в САЩ показва, че попадение в жизненоважна точка изважда жертвата от строя само в петнайсет процента от случаите срещу деветдесет и пет процента при използването на четирийсет и пет милиметров.

Фицдуейн започваше да смята, че разговорът е малко нетактичен. Спомни си, че беше прострелян съвсем наскоро. Но темата, изглежда, действаше добре на Мечката.

— Така че използвай четирийсет и пет милиметров — подсказа му той.

— Аха! — триумфиращо каза Мечката. — Така би решил човек. Но… — замълча.

— Но? — попита Фицдуейн.

— Но… — каза Мечката и отново замълча.

Фицдуейн се почувства като в забавен мач по тенис, в който трябва да върти насам-натам глава, за да наблюдава ударите.

— Но? — каза отново той. Не можа да се въздържи.

— Какъв беше онзи английски израз за значението на детайла?

На Фицдуейн му мина през ум, че ако някоя нация познава добре детайлите, то това е швейцарската.

— Дяволът е в детайла — каза той.

— Точно така — Мечката вдигна демонстративно огромния си автоматичен пистолет.

Влезе една сестра с бъбрековидно легенче, в което имаше нещо неприятно. Фицдуейн вече изпитваше истинско отвращение към този вид легенчета. Или повръщаше в такова, или в него носеха спринцовка, предназначена за някоя част от неговата анатомия. Изобщо мразеше иглите. А бъбрековидните легенчета се използваха, така му бяха казвали, за да отнесат онова, което са отрязали от теб. Тези мисли никак не бяха приятни.

Сестрата изпищя и изпусна таблата. Мечката не й обърна внимание.

— Проблемът при четирийсет и пет милиметровия е, че няма обсега или пробивната сила. Куршумите му са с голяма ударна сила, но нямат нужната скорост.

Вратата се отвори с трясък и един рейнджър застана в нея с автомат в ръце. Мечката и на него не обърна внимание.