Правилата на лова [bg]

Това беше силна жена. Но уязвима.

— Катлийн — каза той, — ти си смела и красива, но си глупава. Какво ще спечелиш, като ме ядосваш? Отговори ми.

Катлийн поклати глава. Усещането, че е парализирана я беше напуснало, след като удари мъжа пред себе си. Вече не се чувстваше толкова безпомощна и уплашена. Спомни си, че не бе потвърдила пристигането си. Трябваше да печели време.

Макгонигъл се изправи. Той премести пистолета си в лявата ръка и извади от джоба нещо, което отначало изглеждаше като голям нож за книги. Чу се щракване и на светлината, процеждаща се през щорите, блесна дълго тънко острие. Взря се в портрета.

— Вие сте хубаво семейство — каза той, като погледна надолу към Катлийн. — Сплотено е фразата, така ми се струва — отново се загледа в портрета и бавно разряза на кръст образа й. Звукът от раздирането на платното под натиска на ножа беше тревожен. За Катлийн това беше мръсен, циничен жест.

— Мога да те нараня, Катлийн — каза той, — но какво ще постигна с това? От теб трябва да чуя нещо — той се обърна към портрета. — В живота винаги трябва да избираш. Просто не е възможно да имаш всичко.

Отново вдигна ножа и, изглежда, се поколеба. Обърна се и внимателно изгледа родителите й, после кимна като на себе си. Погледът му се върна към портрета. Вдигна острието.

— Не бих се учудил изобщо, ако си малко хлътнала по Хюго. Той е един ранен герой и така нататък. Любовта е разцъфнала край много легла — и е умряла в много легла — той се изсмя. — Но въпросът е, мила моя, че не можеш да я имаш докрай — острието разряза образа на баща й.

Катлийн извика. Ужасният страх се беше върнал. Майка й изпищя.

— Не! Не! Това е… Това е грешно. Не бива! Трябва да си вървите. Не можете да направите това.

Яростта избухна у Макгонигъл. Той се извърна и пъхна автоматичния си пистолет в ръката на плешивия терорист, после сграбчи бащата на Катлийн за окървавената бяла коса и издърпа възрастния мъж на крака.

— Мамка ви! — каза той. — Мамка ви на вас, дребни човечета. Вие нищо не знаете — сложи острието на ножа под ухото на стареца и разряза гърлото му от ухо до ухо.

Последва ужасяващо хъхрене, което беше щадящо кратко, и кръвта рукна като фонтан от прекъснатите артерии и опръска Макгонигъл и Катлийн. Когато спря да шурти на тласъци, Макгонигъл пусна косата на мъртвия мъж и тялото тупна на пода. Мери Флеминг беше припаднала. Катлийн го погледна, изпаднала в шок. Той я зашлеви по лицето.

— Имам малко време. Майка ти е следващата. Ти избираш.

Минаха няколко минути, преди Катлийн да успее да проговори. Макгонигъл ги използва, за да се измие и да постави плановете на болницата върху масата във всекидневната. Тогава Катлийн му каза почти всичко, което знаеше.