Така го правят в Чикаго [bg]

— Правеше експертизи по моя молба — признах на глас аз.

— За онова отдавнашно изнасилване, нали? Тя ме запозна с част от подробностите, свързани с него.

— Предполагах, че ще го направи. Дадох й да изследва една улика. Блузата на жертвата.

— Откъде се сдоби с нея?

— Нека приемем, че просто съм разполагал с нея. Засега.

Родригес кимна, а аз продължих:

— По телефона тази сутрин тя ми съобщи, че е открила съвпадение. В системата КОДИС. Имало връзка с предварителните резултати, които си получил при разследването на нападението срещу онова хлапе.

— Дженифър Коул?

— Да.

— Никол ти каза това?

Кимнах. Родригес сключи ръце на темето си и погледна към тавана.

— Какво мислиш? — попитах.

— Мисля, че тя е направила връзката.

— Което е довело до смъртта й — кимнах аз. — Какво стана с Дженифър?

— Засега нека я оставим на спокойствие. Трябва да разберем какво е открила Никол по блузата. Къде е тя, между другото?

— Оставих я на Никол, в лабораторията.

— По дяволите. На работното й място нямаше нищо.

— А в компютъра й?

— Нищо, освен списък с поставените й задачи.

— Убиецът е бил вътре — въздъхнах аз. — И е отнесъл всичко.

— Може би не всичко. Разрешаваш ли да използвам компютъра ти?

Родригес седна зад бюрото и включи моя „Мак“.

— Никол не се доверяваше на шефа си — рече. — Беше убедена, че той помага на окръжната прокуратура да претупва важни разследвания.

— Съвсем в нейния стил — кимнах аз.

— Точно така. Знам, че си беше създала собствен архив.

В ръката му се появи тънък черен предмет, който изчезна в страничния слот на компютъра ми.

— Свалих го от връзката й с ключове — поясни той. — Флашпамет. Въпросът бе дали е имала време да прехвърли резултатите на нея.

— Погледна ли я?

— Не. Тя имаше доверие в теб, затова реших да изчакам.

Вдигнах чашата за малък тост.

— Благодаря, Винс. Не беше нужно да го правиш.

— Напротив. Ако се доберем до някакви улики, ще трябва да действаме неофициално. Ти и аз. Ако хванем убиеца на Никол, той няма да стигне до съда. Разбираш ли?

Разбирах и му го казах. Той кимна и сведе очи към коленете си.

— Много добре.