![Така го правят в Чикаго [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/5/taka-go-pravyat-v-chikago-bg-download.jpg)
Така го правят в Чикаго [bg]
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-194-0
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Така го правят в Чикаго [bg]». Краткое содержание книги:
„Майкъл Харви е за Чикаго онова, което е Елмор Ленард за Детройт, а Реймънд Чандлър — за Лос Анджелис.“ — Ню Йорк Таймс
— Я по-ясно — настоях аз.
Трент сви рамене.
— Спермата му, открита в тялото на последната жертва. Той знае, че е там. Защото е негово дело, почти в реалния смисъл на думата. Той знае, че и ти го знаеш. А когато го признаеш пред него, ще му доставиш още по-голямо удоволствие, по-силно чувство за контрол над събитията. И съответно по-малко основания, за да проговори.
— По дяволите! — не се сдържа Родригес.
— Точно така — съгласи се Трент.
— Какво трябва да направим? — попитах аз.
— Зависи какво искате.
— Името на съучастника му, както вече ти казах.
Трент забави отговора си.
— Ще ти кажа каквото казвам на всички, на които предстои разговор със сериен убиец. Не лъжи. Дори онези от тях, на които липсва въображение, са много по-добри лъжци, отколкото можем да си представим. Но при Грайм лъжата е издигната до равнището на изкуство. Неговият коефициент на интелигентност не се вмества в таблиците. Доближава се до гениалността. Той със сигурност е обмислил всеки детайл.
Кажи му истината. Колкото по-гола и грозна, толкова по-добре. Истина, която не желае да чува. Това ще ти придаде достоверност, ще ти осигури уважение и поне малко сила. А после се опитай да го убедиш, че е в негов интерес да издаде името на съучастника си. Не забравяй, че в крайна сметка тези типове са егоистични мръсници, мистър Кели. Наричам ги така, защото не мога да намеря по-точен израз. В сто процента от случаите ще действат за личните си интереси. С това се изчерпва интригата, в това се крие и уязвимостта им. Използвай го, но не очаквай твърде много.
— Не мислиш, че ще проговори, така ли? — попитах аз.
— Нищо не се знае — въздъхна Трент. — Нищичко.
Домакинът ни вдигна торбата с трева и някакви навити на руло хартийки. За по-малко от минута си сви една професионално направена цигара.
— Съжалявам, детектив — промърмори той. — Глаукома.
Запали, дръпна два пъти и затвори очи. Пръстите му ловко угасиха цигарата, главата му се облегна назад. Няколко секунди почивка му бяха достатъчни.
— Ще предложа на вниманието ви и още един въпрос — продължи той. — Той не е нищо повече от предположение, но според мен мистър Грайм изгаря от желание да разкрие съучастника си. Най-малкото защото това ще вдигне залозите, а същевременно и адреналина.
— И ще подхрани неговата мания за божественост — добави Родригес.
— Точно така — кимна Трент. — Той решава кога да приключи купона, кого да хванат, кога да го хванат. А що отнася до съучастника…
— Да? — вдигнах вежди аз.
— Невъзможно е да предвидим как ще реагира на предателството на Грайм. Но аз бих казал следното: много вероятно е той да продължи лова и да напада жените.
— Докато го хванат — отбелязах аз.
— Не, мистър Кели. Докато го убият.
39
По обратния път размишлявах върху думите на Трент. Родригес гледаше през страничното стъкло и почти не мигаше. Бях успял да прогоня от съзнанието си мисълта за Никол. Поне засега. Но това не се отнасяше до Родригес.
— Къде да те оставя? — попитах.
— Паркирал съм на „Адисън“, само на пряка от дома ти.
Спрях зад колата му и изключих мотора. Вятърът от езерото набираше сила. Една найлонова торбичка прекоси платното, после се стрелна нагоре и кацна в клоните на близкото дърво. По челното стъкло забарабаниха дъждовни капки, които постепенно навлязоха в устойчив ритъм.
— Ще се опитам да пробия при Грайм — рекох и включих чистачките. — Ще му напиша писмо с молба за среща.
— Нямаш особени шансове.
— Все пак си струва да опитам. Още повече че той никога няма да разговаря с ченге.
Родригес слезе и проточи врат през отворената врата. Гласът му долетя до мен, примесен с ледена влага.
— Не забравяй, че това е частна инициатива, Кели. Внимавай. Никакви имена, минимум подробности във или извън „Менард“. Брент е прав. Грайм е много хитър и прави само това, което му носи изгода.
Кимнах.
— Добре ли си, Родригес?
— Не съвсем. Все още не. Но ще се оправя.
— Знам. Просто ще ти трябва малко време.
Детективът затръшна вратата, а аз бавно подкарах и завих зад ъгъла. Открих място за паркиране, слязох и се отправих към сградата, в която живеех. В главата ми се оформяше любовното писмо, което щях да изпратя на един сериен убиец. Силен порив на вятъра ме тласна напред и аз се озовах пред входната врата. Тя беше седнала на прага. Ако не се беше обадила, положително щях да стъпя върху нея.