Така го правят в Чикаго [bg]

— И сега си мислиш, че блузата на Илейн Ремингтън може да ни помогне да открием тоя тип?

— Мисля, че тази сутрин Никол се е готвела да ти каже именно това.

Замълчахме, втренчени в данните, които ни беше оставила Никол. Уликата, която беше причинила смъртта й. Винс кликна на друга икона и на екрана се появи вестникарска снимка. На нея се виждаха неколцина мъже, седнали около голяма махагонова маса. Надписът отдолу гласеше: Прокурорският екип по делото „Грайм“. Винс увеличи снимката.

— По всяка вероятност Никол се е заела да събира сведения за миналото на Грайм — промърмори той.

— Май да — кимнах аз и се взрях в размазаните физиономии. Повечето бяха млади. В центъра се беше разположил Джералд О’Лиъри, както винаги жаден за публични изяви.

— Изпрати ми я по имейла, моля те — рекох аз и му продиктувах адреса си.

— За кога е насрочена екзекуцията?

Винс кликна обратно на файла.

— По всичко личи, че ще бъде до края на годината.

— Къде се намира в момента?

— В отделението на осъдените на смърт в „Менард“. Едно градче близо до Сейнт Луис. Какво си намислил?

— Да си поговоря с Грайм.

Родригес ме погледна, сякаш не беше сигурен дали се шегувам.

— Вече десет години чака екзекуция в тази килия — каза той. — За цялото време нито веднъж не е говорил с ченге, нито пък е давал интервю за медиите.

— Но с мен ще говори.

— Защо?

— Защото само година го дели от спринцовката, а аз съм човекът, който ще му върне свободата.

Родригес изключи компютъра и довърши еспресото си.

— Да вървим.

— Къде?

— След като искаш да се озовеш в едно помещение с Грайм, трябва да разговаряш с някого, нали? Аз ще го уредя.