Тайната порта [bg]

— Да, кажете ни, моля ви!

И изведнъж, сякаш някой бе разрушил магията в стаята, в сумрака настана раздвижване. Иззад паравана си валиде султан забеляза как белите им шапки започват да се поклащат.

— Отровен ли е бил?

През решетките Сафийе забеляза, че това беше същото създание, което беше заговорило първо — евнухът Зюмбюл.

— Оооо, не! — рязко поемане на дъх. — Не и отрова!

Някои от по-младите евнуси, които до този момент стояха в коридора, започнаха да нахлуват в стаята.

— Но кой е сторил това, кой? — заопяваха скръбно гласовете им.

— Тишина! — това беше един от старшите евнуси, пазителят на портата. — Оставете лекаря да го прегледа! Отстъпете назад!

Но дори и да го бяха чули, те не обърнаха никакво внимание на думите му и продължиха да се бутат напред, за да видят началника си.

Вдигайки ръка, за да помоли за тишина, лекарят дръпна робата на Хасан ага. И после веднага панически го покри, но не и преди стаята да се изпълни с ужасна воня, мирис на гной и разлагаща се плът.

— Аааах! Той умира!

— Гние! Гние от краката нагоре! — застенаха евнусите с пискливите си гласове.

— Който и да го е сторил, ще си плати за това! Ще го накараме да се поизмъчи!

— Почакайте! — извика младият евнух Зюмбюл, който беше приклекнал на пода до тялото на Хасан ага. — Вижте! Той помръдна!

И това беше вярно. Пред очите на всички огромното, подуто тяло бе започнало да се движи. Устните му се задвижиха безшумно.

— В името на Аллах, той говори! — изрече пазителят на портата. — Какво казва?

Евнухът Зюмбюл се приведе и сложи ухо до устните на Хасан ага.

— Гласът му е твърде слаб, не го чувам — рече.

Устните на Хасан ага пак се раздвижиха. По челото му избиха капчици пот.

— Той казва… казва… — мекото чело на Зюмбюл се сбърчи, докато се напрягаше да чуе думите на своя началник. Когато се изправи, по лицето му се бе изписало озадачение. — Казва, че било от захарния кораб, който са изпратили англичаните. Техният захарен кораб го е отровил!