Защото те обичам
- Автор: Браун Сандра
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Короткие романтические романы
Электронная книга - «Защото те обичам». Краткое содержание книги:
Сърцето му щеше да изскочи, но той не бързаше. Поколеба се, преди да поеме аромата на дъха й и очакването от онова, което щеше да последва след срутването на първата преграда.
Докосна горната й устна с връхчето на езика, леко, толкова леко, че не беше сигурен дали е успял да го направи, докато не усети взривния, накъсан дъх да излита от устните й и да се влива в неговия.
Килватерът на някакъв друг съд по реката разлюля ферибота. Двамата загубиха равновесие. Рос стоеше на колене и когато тя политна назад върху постелята тялото му я последва. Горещите есмералдови очи се впиха в лицето, косата, насочиха се към гърлото й, оттам се прехвърлиха към гърдите и отново се върнаха върху устните й, на които не бе успял да се насити. Тя лежеше безмълвна и неподвижна като под жертвения нож на жрец.
Пръстите на едната му ръка разрошиха косите й и се заровиха в кожата й. Той се намести удобно, докато гръдната му кост не легна върху вдлъбнатината между двете гърди.
И когато устните им се сляха, инстинктът взе своето. Беше обучен да се целува на тринайсетгодишна възраст от една от приятелките на майка си в бардака. Курвата бе замъкнала момчето в стаята си в един скучен, бездеен следобед и го бе довела до безмилостна възбуда при въвеждането му в изкуството на целувката. Беше го обучила с каква точно сила да засмуква, за да държи устните заключени една в друга, как да върти езика сякаш обира протекъл мед с него, и как да го стрелка и прибира в задъхваща смяна на темпото. Ученикът й се бе оказал повече от блестящ. Притежаваше природен талант за това и още преди да падне здрачът беше довел обучението си до края. Дъртата курва също бе открила някои нови неща за себе си.
Рос приложи всичките си знания и практика в тази целувка, защото не смееше и да мисли, че ще има още.
Но очакването му не го беше подготвило за разтърсващата й сила. Действителността бе надхвърлила всяко въображение. Устата й беше великолепна. Сладка и влажна ямичка, която той на воля изследваше с езика си. Прерови я цялата, толкова отдавна го изгаряше желанието за това. Прекара езика си по всичките й зъби, погали я по небцето, изследва хлъзгавите очертания на устните й, игриво закачаше връхчето на езика й със своя. И всмукваше така, сякаш искаше да я погълне цялата без остатък и да я разтвори в себе си.
Не осъзнаваше гърлените звуци на животинска възбуда, които се изтръгваха от гърлото му чак до момента, в който фериботът се удари в арканзаския бряг на реката. И тогава животинското ръмжене достигна до ушите му. Той за момент беше озадачен откъде идва то.
И когато проумя, се дръпна рязко от нея. Очите й бяха странно уголемени и озадачени, също както и преди да я целуне. Но сега вече страхът в тях бе намалял. Устата й бе розова и сочна, бляскава от целувките му. Кожата около устните — зачервена от твърдите му мустаци.
Той се бе разтворил изцяло в целувката й. Тя го бе накарала да забрави всичко — кой беше той, коя беше тя… коя беше Виктория.
Скочи на крака и грабна шапката си. Нахлупи я и без да хвърля поглед към Лидия, прекрачи прага на фургона, като за малко не се блъсна в Мама Лангстън, която тичаше към него.
— Е, какво стана? — запита тя задъхана.
— Наред е — изрече той късо, преди да се отдалечи.
Мама Лангстън се усмихна.
Същата нощ в лагера имаше празненство. Бяха достигнали повратната точка и всички ликуваха, че реката вече е зад тях. Измъкнаха цигулки от сандъците и засвириха. Пееха се песни и се разнасяха кани с уиски за зажаднелите мъже. Малко от тях отказаха да бъдат почетени тази нощ. Децата получиха възможност да останат до късно навън. Дългият поход щеше да продължи на следващата сутрин, но тази нощ всички бяха забравили за него.
Това беше славен ден и за Лидия. Целувката на Рос я беше убедила, че не всички целувки са отвратителни, че някои от интимностите между мъжа и жената могат да бъдат вълшебни.
Но този ден щеше да се вреже в паметта й с още едно събитие. В него секна млякото й.
Глава девета
В първия момент тя си помисли, че възбудата на Лий се дължи на необичайния шум в лагера. Но малко след това, когато го кърмеше, преди да го приспи, осъзна че бебето е гладно. Млякото не му стигаше.
Тя изстиска колкото успя от гърдите си и той заспа накрая върху гърдите й. Твърде изтощена и емоционално възбудена от случилото се през деня върху ферибота, тя заспа още докато го държеше, останала без сила дори да го нагласи в сандъчето.