Защото те обичам

Но дори и това беше нищо в сравнение с мъчението, което изпитваше в момента, когато беше застанала пред него между коленете му; беше толкова естествено да ги разтвори и да я допусне по-близо до себе си, за да не я кара да се пресяга толкова отдалеч. Гърдите й се люлееха точно пред очите му и имаха вида на узрели праскови, готови всеки момент да бъдат откъснати. Господи, дали съзнаваше това момиче какво прави? Не можеше ли тя да разбере от потта, която се лееше от челото му, че той бавно полудява? При всяко нейно движение сладкият аромат на тялото й го зашеметяваше, нежната грация на крайниците й го караше да губи разум, а шумоленето на дрехите й го караше да си представя всички мислими и немислими наслаждения, които можеше да предложи тялото й.

— Почти свърших — обади се тя при поредното му отчаяно размърдване върху столчето.

Коленете й бяха дошли в опасна близост до пламналите му слабини.

Не, Господи, само това не! Тя се приведе съвсем близо до него, за да подстриже и косата на тила му. Само още едно докосване — и щеше да зарови носа, брадичката и устата си в гърдите й, щеше да ги потопи в тях.

Той се ненавиждаше с цялото отчаяние, на което беше способен. Затърси отчаяно в паметта си, за да се добере до някой спомен, когато Виктория го беше докарвала до такава лудост, до полуда да му се иска да стисне гърдите й. Не можеше. Беше ли имало въобще някога такъв момент с нея?

Не. Виктория не принадлежеше към жените, чийто смисъл на живота се изчерпва със съблазняването на мъжа, довеждайки го до животинско състояние. Всеки път, когато се беше любил с Виктория, го беше правил със страхопочитание, сякаш влизаше в храм, малко засрамен от себе си, защото не беше достоен да се докосва до светините, защото се боеше, че самото му присъствие ги осквернява.

Нямаше нищо възвишено в това, което изпитваше в момента. Беше обхванат от животинска възбуда. Да, явно това й идваше отръки, най-вероятно майсторството на професията, въпреки многобройните й отричания. Опитваше се да прилага номерата на занаята си върху него, придружавайки ги с най-невинната усмивка на девствена невеста.

Но той нямаше да се поддаде.

— Мустаците ти имат нужда от подстригване.

— Какво? — запита той с глупав вид, вече напълно изведен от равновесие, не чуващ нищо, освен бумтенето на кръвта в ушите си.

— Мустаците ти. Стой мирно.

Тя се приведе отново към него, комично нацупвайки устни.

Ако беше погледнал към лицето й в този момент, сигурно щеше да се разсмее. Но вместо това бе привел глава, за да проследи очертанията на шията й. Там кожата й беше розова, а после плавно преминаваше в кадифето на гърдите й и се гмурваше в пазвата на ризата й. Дали дъхаше на мед, или на праскови?