Вълчи светове
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчи светове». Краткое содержание книги:
Точно сега Императорът трябваше да усмири Вълчите Светове, планетите от дребен звезден куп, превърнали космическото пиратство в обикновен занаят.
„Невъзможно — заяви твърдо вътрешният глас на Стен. — От теб се очаква да възседнеш това примитивно устройство, да яхнеш вълната, докато лети с осемдесет километра в час към брега, да се изправиш, да поддържаш равновесие и в същото време да можеш да правиш това, което…“
София му махаше да я последва.
„Защо, в името на Императора — изхлипа наум Стен, — трябваше да се влюбя в такава жена?“
И изведнъж стисна дъската, чул как думите отекнаха в ума му. „Любов? София? Ти си тук със задача, поставена от Императора. Сексът е едно. Любов? Стен, ти знаеш ли изобщо какво е любов?“
„Знам, разбира се отвърна умът му. — Помня скръбта ти за Бет, когато помисли, че е мъртва. И след това, когато се оказа жива. Но също така помня как любовта ти към Бет угасна и изведнъж се оказахте просто приятели.“
„Браво — подигра се друга част от ума му. — Добър начин да не правиш онова, което прави София. Изобщо няма начин това нещо да се направи без мета-балансиращ компютър…“ продължи умът на Стен, докато той се гмуркаше в следващата вълна.
А тя се заиздига и Стен предпазливо запълзя, и изведнъж вече стоеше изправен, и изведнъж вятърът зарева като вълната под него, и Стен се зачуди за какво е цялата тази възбуда, след като вълната изобщо не го движеше толкова бързо, и изведнъж сърфът се плъзна по върха на вълната и прехвърли гребена, и…
Вълната се изви и го удари — носеше дребни отломки и понесе и него.
Сърфът беше върху Стен, после Стен беше върху сърфа, след това сърфът се изгуби и Стен кротко дъвчеше пясък и дребни плажни буболечки, после се съвземаше сред пяната на ръба на плажа, а София му се смееше.
Той изплю шепа водорасли и загази към брега.
— Готови ли сме да опитаме пак? — попита София.
— След малко — каза Стен. — Дай първо да хапнем.
И тръгна залитайки нагоре към чантата със закуските. София тръгна зад него. С малко късмет, вино и известно количество техника, Стен беше сигурен, че никога повече няма да се доближи до този океан убиец.
Глава 28
Стен и Матиас влязоха в хангара, където бяха събрани наемниците и сподвижниците.
— Мъже на Пророка — изрева Матиас и Стен се зачуди откъде е събрал толкова гласни струни. Хлапетата отговориха гръмко.
— Сега ще ударим янците в самото сърце — викна Матиас. — Срещу Ингилд. Ще унищожим ереста. Тръгваме, за да умрем за Теодомир и за Истинската вяра на Таламеин.
Стен слушаше веселия рев на сподвижниците на Матиас и се чудеше дали не е яхнал също такава вълна като онази, с която София се бе постарала да го унищожи. Почти успя да разкара това хрумване от ума си, макар че с годините се беше научил никога да не изстъргва съвсем подобна мисъл. Само я закъта настрана, за да я обмисли по-късно.
После Матиас се усмихна и кимна към Стен.
— Това е нашият полковник. Нашият водач. Мъжът, който ни е повел към победа. Той сега ще ни каже как ще унищожим лъжата — злото — на антипророческото мислене, каквото са империята на яните и Ингилд.
— Ей, полковник — прошепна Алекс зад него. — Наистина не знам как смяташ да станеш герой в тая каша.
Стен също не знаеше. В огромния хангар настъпи гробна тишина. Разчитайки на вдъхновение, той изгледа накриво настолната карта, която показваше, в многоцветни проекции, гарнизонните светове на яните. И изведнъж му хрумна нещо, което можеше и да мине.
И той бавно започна да съставя бойния план…
Глава 29
Одо наля на Стен и Алекс поредния литър стрегг, изсмя се гръмко и каза:
— Не, не искам и да чувам как сте представили ситуацията на онези фанатици. Но след като сте тук и прочие… — Гласът му премина в къркорене, докато изливаше литъра в гърлото си. Алекс последва примера му без колебание.
Стен старателно пренебрегна халбата.
— Цел — Ърич. Корабостроителният свят на янците. Единствената планета, на която могат да строят космическите си кораби.
— Умно — съгласи се Одо.
— Това ни е целта. Ще им премахнем целия комплекс. — Плотбордът забръмча, съживи се и холографските проекции завибрираха във въздуха.
— Ърич — продължи Стен. — Корабните докове са — той докосна клавиша — в зелено. Пристанищните съоръжения — в синьо. В-В лазери, ракети земя-въздух и многоцевни зенитни батареи — в червено.
Одо стана и огледа проекцията. После замислено се оригна.
— Кълна се в майчината си брада, тия чернилки се пазят добре.