Вълчи светове
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчи светове». Краткое содержание книги:
Точно сега Императорът трябваше да усмири Вълчите Светове, планетите от дребен звезден куп, превърнали космическото пиратство в обикновен занаят.
— Казвай — подкани го Стен.
— Деветнайсет. Метох… не, терминът ти е непознат — изключително религиозно/сексуално обучение. Паррал се опитва да я омъжи за някой съюзник. Недевствена. Интелигентна, почти гениална. Програм… търси си свой съюзник, което смятам… — Махони реши да бъде деликатен. Стен реши да не си отваря устата.
— Изглежда, се справяш много добре, момко — продължи Махони. — Имаш само един проблем.
— Който е?
— За съжаление, очакванията ни бяха, че ще минат поне три И-години, докато се разчуе за откритието на Ерикс.
— Но?
— Но някой е проговорил. Искрено съжалявам, момчето ми, но сегашните ни изчисления са, че в рамките на две И-години всяка отрепка, всеки геолог и миньор в този сектор ще се втурне към района на Ерикс — и ще премине точно през Вълчите светове!
Стен изпъшка.
— С което никак не ме улеснявате, полковник.
— Животът не е лесен, Стен. И така, сроковете ти се съкращават. Купът Лупус трябва да бъде умиротворен за една И-година.
— Способен си да съсипеш целия ден на човек, шефе.
— След пещерата — тихо каза Махони — мисля, че ще ми трябват доста усилия, за да го направя.
След което отново се сви, изгърби се и покри лицето си с дрипавото наметало. И изчезна в уличката, като остави Стен да гледа първите лъчи на издигащото се слънце и да се чуди как, по дяволите, Махони е научил и за онова.
Глава 25
Беше малка сива сграда в зелена долчинка, разположена на стотина километра северно от столицата на Санктус. Младеж в кървавочервената униформа на Сподвижниците на Матиас придружи Стен до входа, махна му да влезе и го остави.
Стен пристъпи предпазливо.
За някой турист малката долина щеше да изглежда пуста. Но Стен беше чул шумоленето в храсталаците, докато вървеше с придружителя си. И бе усетил мириса на лагерни огньове. И гората беше тиха — сигурен признак за човешко присъствие.
Стените в малката сграда капеха с потта на влажния воден свят на Санктус. Вътре не го очакваше никой.
Мина през нещо като празни административни офиси, пълни с бюра, компютри и етажерки с видеодосиета, след което спря пред стъклена стена.
През стената се виждаше Матиас.
Младият мъж беше почти гол, само по тънък памучен клин. Стен загледа кротко как Матиас пъхна ръце в двете метални халки, окачени на триметрови вериги. Самите вериги като че ли висяха от нищото — държаха се на гравитационни връзки.
Тялото на Матиас сякаш се бе превърнало в един-единствен лъскав мускул. И дори Стен се впечатли, когато синът на Пророка се повдигна без усилие на халките. Стомашните мускули на младежа се стегнаха на възел, щом вдигна краката си над главата. После направи невероятен брой преси, след което тялото му се люшна в дълга, бавна извивка на 360 градуса. Отново, и още веднъж, след което се пусна и се сви във въздуха в салто. Приземи се съвършено на прибрани стъпала, сякаш беше на някоя планета с ниска гравитация.
Стен подсвирна тихо, после отвори и мина през стъклената врата.
Матиас моментално го забеляза и викна:
— Полковник. Появата ви е благословена за нас.
Вдигна хавлиената кърпа от пода и започна да изтрива потта си. Стен се приближи да го поздрави.
Стисна ръката му и хвърли око към халките, докато младежът си навличаше най-обикновен халат.
— Доста впечатляващо — каза Стен.
— О — усмихна се Матиас, — ние с моите приятели вярваме в здравината на телата си.
— Вашите приятели? — Стен си спомни миризмата на лагерните огньове.
— Сподвижници — каза Матиас, хвана Стен под ръка и го поведе към задната врата. — Вие знаете за тях?
Стен знаеше, разбира се. Бяха шестстотин младежи — всички много богати и много религиозни, — дворцовата свита на Матиас. Забавляваха се с какви ли не спортове, физически ограничения и молитви. Бяха тотално предани на Матиас и на древните правила на религията на Таламеин.
— Да, зная за тях.
Беше дошъл на Санктус заради загадъчната покана на Матиас — учтива молба за гостуване. Важно при това, беше го уверил Матиас. Стен не разполагаше с много време, но бе решил, че ще е добре да дойде.
— Следя вашите подвизи — каза Матиас, щом излязоха през вратата и тръгнаха по пътеката през папратовия гъсталак.
Стен не отговори. Чакаше.
— Трябва да ви призная, полковник, впечатлен съм. — И със съвсем малка пауза, колкото да покаже, че за второто му хрумва в последния момент: — Баща ми също.
Стен само кимна за „благодаря“.
— Мислех си — продължи Матиас, — че вие с вашите хора поемате главната тежест на тази борба на плещите си. За което сме ви благодарни. Но не е редно.