Вълчи светове
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчи светове». Краткое содержание книги:
Точно сега Императорът трябваше да усмири Вълчите Светове, планетите от дребен звезден куп, превърнали космическото пиратство в обикновен занаят.
— Повишихте го, сър.
— И освен това ти заповядах да ни налееш пиене, нали?
— Виноват, сър. — Махони отиде при бюфета.
— Не тази бутилка, Махони. Съседната. Отвори и две бири. Чувствам, че ще се натряскам здраво, докато измисля дали мога законно да изтезавам един от своите офицери.
Всичко това започна да забавлява Махони, но той се постара да прикрие усмивката си, докато пълнеше чашите и отваряше еднолитровите бирени кутии.
— Стен. Стен… Защо ми е познато това име?
— Той уби барон Торесен, сър. Въпреки заповедите ви. Помните, аферата Вулкан.
— И не съм го пратил в наказателен батальон?
— Не, сър. Повишихте го в лейтенант.
Вечният император гаврътна уискито, потръпна, отпи от бирата, пусна фиша в слота на монитора си и каза замислено.
— Интересни идеи има този Стен. Сваля тирана, след което свиква съвет от църковни старейшини да проучат въпроса. Те сигурно ще съставят доклада си ex cathedra след… колко, Махони? Хиляда години?
— Повече, сър. — Махони издиша, за да се съвземе след парещия алкохол. — Каза, че бил избрал най-разсъдливите теолози, които успял да намери. По-скоро около две хиляди.
Императорът изключи монитора, стана, взе шишето и наля пак. Гаврътна своята чаша и заразсъждава на глас:
— Секция „Богомолка“. Защо продължавам да ви държа, след като упорито правите точно това, което искам, точно по начина, по който не го искам?
Махони предпочете да си пие от бирата и да мълчи.
— Поправка към последната ми заповед, Махони — каза Императорът и се усмихна с умерено зла усмивка. — Не давай този Стен на трибунала. Командировай го от „Богомолка“ и от „Меркурий“. Дай му някаква приемлива биография в Гвардията.
— Хммм — успя да възрази Махони.
— Капитан Стен вече е командир на личната ми охрана. Гурките.
Чашата на Махони изхвърча през стаята, а кутията с бира се преобърна и забълбука незабелязана по килима.
— По дяволите, ваше величество, как да си върша работата, след като непрекъснато отмъквате най-добрите ми хора?
— Уместен въпрос, полковник. — Вечният император взе от бюрото си тънък фиш-ордер и Махони разбра колко тънко са го прецакали.
— Ето ти заповедите. Честито, генерал Махони, и още веднъж честито за вашето освобождаване и преназначаване от Имперския щаб за командващ Първи гвардейски щурмови дивизион.
Махони хвърли фиша на пода — съвсем неефективен жест, тъй като тънкото пластмасово фишче настоя да се зарее като перце из въздуха.
— Не можете да ми направите това! Седемдесет и пет години градя проклетия „Меркурий“ и сега…
— А аз съм проклетият шибан Вечен император — изръмжа Императорът. — Мога да правя каквото си искам, генерале. Значи честитя ви новия ви пост… и трябва ли да ви нашаря задника с камшик, за да ви накарам да пиете с мен?
Махони го изгледа, после се изкикоти.
— Не, сър. Благодаря, сър. След като нямам избор, ваше Императорско величество, приемам.
Освен това Махони съвсем не беше сигурен, че ще може да надвие Императора. Да не говорим какво следваше, ако го надвие.
Императорът наля пак и изсумтя:
— Ти ми служи добре, Ян. Знам, че ще продължиш да го правиш и на новия си пост. И по дяволите, недей да ми пречиш, когато поне веднъж съм решил да бъда добър.
— Но не забравяй този Стен. — Вечният император обърна чашата си и пак посегна за шишето. — Представа нямам докъде наистина може да стигне това момче. Но ще ти кажа нещо. Или ще увисне на бесилото, или ще стане адмирал.
Двамата мъже се спогледаха.
— Наздраве — каза Вечният император.