Вълчи светове

Стен, чиято „култура“ го бе научила, че най-подходящото място за водата е в чаша със здравословна глътка синталк, трудно разбираше възхитата, която небтаните изпитваха към прозрачни водни съдове.

— Вие се колебаете, о мой храбри полковнико?

— Адски си права — измърмори Стен, извърна поглед от изкусителното й тяло и се взря в океана.

Въпреки че приливите на Небта обикновено бяха спокойни, имаше места, където силно нагънатото морско дъно и подводните рифове караха вълните да се надигат и удвояват. Такъв беше и този плаж — едно от неизброимите скрити местенца на Паррал. Отзад в тропическия гъсталак имаше малка колиба. Плажът беше в малък залив и вълните нахлуваха през устието — издигаха се на десет метра височина преди да се натресат в брега.

Една такава вълна се скърши на около триста метра от плажа и пяната се понесе високо във въздуха. Земята сякаш потрепера под краката му и Стен присви очи.

София го беше отвлякла от тридневната му почивка. Стен между другото се оказа доста податлив на отвличането въпреки предупреждението на Махони, че сроковете вече са много, ама много скъсени — все още не беше измислил какъв пореден погром да планират наемниците.

— Това спорт ли е? — зададе Стен резонния въпрос. — Прилича ми повече на ритуално самоубийство.

София не отговори, а само пусна една от двете дълги пластмасови дъски на пясъка, вдигна другата и се хвърли във вълните.

„Защо, Махони, трябва да се самоубивам чрез тези шантави местни обичаи?“ — зачуди се Стен, вдигна втория сърф, затича към водата, скочи по корем върху прозрачната дъска и загреба с ръце след София.

Въпреки дразнещия кикот и примера на София, не беше гол. Носеше къси гащета — със съмнителен успех възрази, че няма да му потрябва трето кормило дори да е изтръпнал толкова, че да опита.

Но все пак, помисли той, докато цапаше неумело след Соня, гледката си струваше. И изведнъж обратната вълна го удари, и сърфът се озова над главата му, и той загази обратно към плажа, за да си го вземе.

После погледна към морето и видя как Соня хвана сърфа си с две ръце, преобърна се няколко пъти и вълната я заля.

„Ученето е забавно нещо“ — помисли той, въздъхна и отново зашляпа навътре.

И странно как боговете се оказаха милостиви, и странно как вълните затихнаха, и странно как Стен най-сетне се озова седнал на сърфа, зад линията на разбиващите се вълни, близо до София.

— О, принцесо — почна Стен и изплю няколко глътки солена вода. — Този спорт, който ми показахте, е чудесен. Вярвам, че сега ще поседим кротко, докато ултравиолетовите лъчи ни изгорят, ще дошляпаме обратно и ще правим това, което правят всички животни в размножителния си период. Прав ли съм?

Една вълна ги помете отзад, София се засмя и загреба енергично. Вълната издигна сърфа й на гребена си, порасна до седем метра, изви се, прекърши се и — Стен никога не беше се задържал много дълго край океана — изгърмя злокобно и се понесе към брега.

„Можеш да се убиеш така“ — помисли с тревога Стен, като видя как София застана на колене, а след това се изправи, яхнала вълната, докато сърфът й се плъзгаше надолу. Гледаше ужасен как София пристъпва по дъската, задържайки се точно под гребена на кършещата се вълна.