Вълчи светове
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчи светове». Краткое содержание книги:
Точно сега Императорът трябваше да усмири Вълчите Светове, планетите от дребен звезден куп, превърнали космическото пиратство в обикновен занаят.
Цялата рота сподвижници вече стоеше в подножието на хълма. Алекс им даде знак да се върнат на отбранителната линия и им заповяда да заемат позиции за стрелба.
Този път командирите на отделения им раздадоха бойни амуниции.
— Зареди! — изрева Алекс. — При команда… огън!
Склонът се разтресе от тътена на оръжията. Този път Алекс изчака, докато всички обучаеми изстрелят пълнителите до последния заряд (огнестрелните оръжия, използвани от Сподвижниците и наемниците имаха издължени като банан пълнители с по петдесет заряда, далеч по-малко от капацитета на недостъпните имперски уилигъни с техните пълнители от 1400 заряда АМ2).
След това изкара сподвижниците от дупките им, провери дали всички оръжия са изпразнени и се върна на хълма. „Ако Бог ни даде да се видим тъй, както другите ни виждат…“ — изплува грешен цитат някъде от поетичния мозъчен тил на Алекс. Той поведе стоте мъже от мишена на мишена.
— Е, сега знаете кво става с човек, ако не се прикрие при атака — обясняваше той. — Ти, момко, не си намерил зад какво да се скриеш. И виж кво е останало от тебе.
Обучаемият погледна станалия на решето силует, преглътна и кимна.
Алекс запази нападащите фанатици за накрая, нежно потупа един от „тях“ по разпраната на късчета пластмаса и каза:
— Не че не обичам героите. Но едно геройче, което умира преди да доближи врага, е само един тъпак, мисля аз.
Сподвижниците, които получиха възможност да видят с очите си какво точно може да направи с тях вражата единица — и си го бяха направили сами — бяха доста замислени, докато тичаха обратно към тренировъчния лагер.
Една взривна мина от Четиридесети век не можеше да се оприличи с нищо определено, освен може би с буца метеорит. Рееше се най-невинно из пространството, докато в обхвата й не се появеше някой кораб с подходящи размери. И тогава преставаше да е невинна.
Проблемът с мините, както винаги, беше да помниш къде си ги поставил и да можеш да ги обезвредиш, след като войната свърши. За Стен и неговите наемници, които нямаха никакво намерение да се мотаят из Вълчия куп нито наносекунда повече след деня на разплащането, това нямаше никакво значение.
Комбиниран взвод от хората на Восберх и Филипс бе пръснал петдесетина такива буци боклук в орбиталните траектории, предложени от компютърните момчета на Игън, недалече от един от главните янски патрулни сателити. След това се бяха оттеглили на бхорския кораб също толкова кротко и ненатрапчиво, колкото се бяха появили.
Първата мина не избухна почти цяла седмица. За целите на Стен се оказа добре, че първата се възпламени точно когато един кораб с гориво се приближаваше към сателита. Малката ядрена бомба унищожи не само кораба с горивото, но и двата съпътстващи го, както и пилотския съд от сателита.
Мините, поставени на подходящи места, са изключително полезно и ефективно оръжие.
„Не че сподвижниците пеят навсякъде, където вървят — каза си Алекс. — Но музикалният им вкус е наистина ужасен: скръбни химни и монотонни песни, описващи колко е чудесно да умреш, докато трепеш янци.
От друга страна, при историята на моята раса, нямам от какво толкова да се оплаквам.“
— Седемдесет секунди — заяви един от лейтенантите на Филипс. Игън и неговите суетящи се компютърни специалисти не му обърнаха внимание.
Заедно с два екипа от специалистите на Филипс за охрана те бяха завзели един от янските разузнавателни сателити. Тримата поддържащи поста янци бяха „отстранени“ и Игън и хората му се заловиха за работа.
Жици, релета, лазери и фиброоптични кабели изпълваха електронната зала на сателита и хлапаците от Лицея вече чакаха, докато Игън галеше клавишите на широкия цял метър пулт, който бе домъкнал на сателита. Чукна последния бутон, изключи пулта от веригата и каза:
— Добре. Сега да го духнем.
Лейтенантът на Филипс отдаде чест и мъжете му започнаха да поставят пластичните заряди.
Хлапаците от Лицея бяха използвали терминала на сателита, за да проникнат направо в бойния компютър на янците. Бяха изтрили от компютърните записи всички донесения за акциите на наемниците.
Това щеше да позатрудни янците да получат какъвто и да било тактически анализ. Добра работа за днес, реши Игън и тръгна към бхорския кораб, увиснал точно зад люка.
Не каза на никого, че е премахнал от записите всички упоменавания за хората от Лицея, както и за самия себе си, и при това е добавил командата ЗАБРАВИ в случай, че се въведат нови данни. Един войник, в края на краищата, трябва да си пази гърба… а нямаше никаква гаранция, че те непременно ще победят.