Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Прибрал се в шатрата си, принцът изпрати на Македа най-нежни писма и цяла колесница с подаръци. Пратениците му, любезно посрещнати и почерпени с разхладителни напитки, след това се оплакаха от силни болки. Цяла нощ повръщаха и из града се разнесе слух, че са искали да ги отровят.
Принцът свика тайно съвет. Съветът се събра през нощта. Теглат представи пред него всички възможности на магическите си способности.
— Висшите сили са против нас — призна той. — Ще се наложи да изчакаме новата луна, за да продължим борбата. Дотогава не бива да се виждате с царицата. Ценният ви живот никога не е бил излаган на толкова близка опасност.
Но Асадарон упорито отказваше да се съгласи. От гордост и от любов. Тогава Нинипалукен призна неуспеха си и благородно предложи да не бъде освободен. Той изложи коварния си план.
Според него принцът привидно щеше да умре. Каталептичното състояние щеше да се получи по тайнствен път и под въздействието на една много рядка дрога, която той притежаваше. Нинипалукен предложи дрогата да се изпита незабавно върху някой роб. Маската на смъртта незабавно покри лицето на пациента. Дори Асадарои повярва на злокобната привидност на съня му. Няколко часа по-късно робът се съживи. Оплака се само от болки в главата и в корема.
— Разбери каква хитрост съм измислил, принце. Царицата идва и плаче. Вижда те мъртъв… Така ще узнаеш колко страстно те обича… Антуражът й също плаче, но всъщност се радва. Белоша, колегите и учениците му изоставят борбата, защото ти си вече мъртъв. Ние те заравяме тук, в шатрата ти, но това ще стане така, че изобщо няма да страдаш. На другия ден те възкресяваме, скриваме те и вдигаме лагера си, заминаваме за Вавилон. Приемаме ескорт само за един ден път. На три дни път оттук обаче ти се показваш на нашите войски, точно когато прекосяваме границата и се връщащ дегизиран в Аксум. Преоблечен например като бродирач на перли. В палата всичко е спокойно. Спокойно е и сърцето на Амрам и на неговите магьосници. Само Перлата е съсипана от мъка, че те е загубила. Ти отиваш при нея. Разкриваш й се. Тогава, без страх вече от недоверието или злодействието на хората около нея, тя ти се отдава. Да, отдава ти се. Това, което уважаваният асирийски принц, от когото всички се възхищават, не успява да получи, скромният и неизвестен бродирач на перли го получава по най-лекия начин. Разбираш ли, принце?
Чудесните мисли на Нинипалукен се редят като красив пейзаж, видян от препускаща колесница и звучат толкова убедително, а и любовта на Асадарон е толкова голяма, че всички одобряват злокобния план.
На следващата сутрин в пет часа Асадарон умря от последствията на падането. В лагера му обявиха незабавно траур. Злокобни вопли се понесоха като черни облаци по цялото поле.
Уведомиха набързо и царицата. Тя почувства как под нея се отваря пропаст и се свлича на земята. Щом се съвзе, хукна към асирийския лагер с разпръснати и посипани с пепел коси, облякла жълтата си траурна туника. Асадарон бе положен на смъртния одър. Лицето му бе бледо и вледенено. Когато Македа целуна безкръвното му чело, изпадна в такава криза на отчаяние, че изгуби всякакъв контрол. Наложи се принц Амрам да я изтръгне от мъртвеца, в когото тя се бе вкопчила с всички сили. Дълго не можа да се откъсне от мястото си, но й се каза, че асирийските обичаи изискват да се пристъпи към специални обреди, за да се подготви благоприятният прием на мъртвеца в царството на Ваал.
Погребението се състоя с големи военни почести. Целият Аксум изрази почит към посланика на Салманасар с целия блясък, който се дължи на този могъщ и опасен съсед. Македа присъства на церемонията. Преди да съмне, погребаха Асадарон в шатрата. Изкопът бе дълбок и целият с облицовка от скъпоценно дърво, представляваща всъщност ковчега. Поставиха тялото в тази своего рода кутия с капак. Хвърлиха пръст над него. Молитвите продължиха до късно, прекъсвани от воя на оплаквачките. Сломена, царицата се прибра в покоите си и отказа всякаква храна.
Още на другата сутрин, преди да издълбаят върху гранитния блок на гроба надписа с титлите и подвизите на княза, съучастниците в плана отместиха блока. Преместиха тялото на Асадарон в собственото му легло, а на мястото му поставиха кукла. Нинипалукен се залови за работа и асириецът бавно се възвръщаше към живот.
Не след дълго лагерът бе вдигнат с трескава бързина. Войниците се прибраха с радост в Таджура. Те бяха отегчени и изморени от дългия престой в Симиена. Почетен ескорт, командван от член на царската фамилия, придружи армията на починалия посланик на един ден път от Аксум. Два дни по-късно недалеч от границата войската спря на едно непристъпно място сред палмова гора.