Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Нареди на Суграшица на всяка цена да открие поне едно кълбо и да й го донесе. Те бяха интелигентни и притежаваха изключително силно чувство за самосъхранение. Затова бяха надживели създателите си. Суграшица литна към Сирионското море и почти веднага откри кораба. Но тогава възникна един проблем, който тя трудно можеше да разреши сама.
Белите дракони се славеха като най-тъпите от расата си поради въздействието на невероятния студ, в който бяха принудени да живеят. Досега на Суграшица не й се беше налагало много да мисли. Винаги Фийл-тас и казваше какво да прави. Но него вече го нямаше и тя сама трябваше да прецени — как да вземе кълбото?
Реши да замрази кораба с ледения си дъх, но бързо отхвърли тази идея — кълбото щеше да остане в леда и нямаше да може го извади. А и корабът най-вероятно щеше да потъне. Като отнесе кълбото със себе си. След това и хрумна да сграбчи кораба и да го отнесе на сушата, но се отказа, защото й се стори твърде тежък.
Сугращица продължи да се носи върху въздушните течения и от време на време издишваше леден вихър надолу, защото не се сещаше какво друго да предприеме. Привечер, когато най-сетне събра кураж да изпрати телепатично съобщение на Кралицата, за да я помоли за помощ, я осени идея, която осъществи незабавно.
Драконът вся паника сред екипажа. Моряците се въоръжиха с къси саби и се приготвиха за бой, въпреки че изходът от битката беше повече от ясен. Гилтанас и Лорана заредиха стрели в лъковете си. Стърм и Дерек излязоха с щитовете и мечовете си, а Таселхоф грабна хупака си. Дори Флинт се надигна от леглото, но веднага се строполи безпомощно обратно. Елистан отправяше молитви към Паладин.
— Имам много повече вяра на меча си, отколкото на този старец и неговия бог — сподели Дерек със Стърм.
— Рицарите винаги са почитали Паладин.
— Аз също, но по-скоро почитам паметта му. Намирам приказките за завръщането му за обезпокоително. Гарантирам ти, че Съветът също няма да им се зарадва. Имай го предвид, когато дойде моментът за посвещаването ти в рицарство.
Стърм стисна зъби и преглътна гневния отговор. Минутите минаваха. Всички бяха приковали погледи в белия дракон и чакаха.
Но той не нападаше. Продължаваше да кръжи над главите им и сянката му преминаваше по палубата с монотонна, влудяваща ритмичност. Моряците започнаха да се ядосват. Очакването беше непоносимо. Нещата станаха още по-лоши, когато драконът изсмука вятъра, платната провиснаха и корабът спря устрема си. От север се появиха буреносни облаци и яркосиньото море потъмня.
Лорана свали лъка, изправи схванатия си гръб и разтри раменете си. Очите и се бяха насълзили от взиране срещу слънцето.
— Дайте ’ги сложим в ’на лодка и ’ги пуснем във водата — чу да казва високо един стар моряк на другаря си. — Т’ва чудовище ще ни остави. Не виждаш ли, че гони тях, а не нас.
„Той не преследва нас — помисли си Лорана. — Трябва му драконовото кълбо, затова не напада.“ Но не можеше да сподели това дори с капитана.
Следобедът се изниза, а драконът продължаваше да кръжи над тях. Капитанът също се изнерви, защото се очертаваше бунт на екипажа. Мракът започна да се спуска и той нареди на спътниците да слязат под палубата. Рицарите отказаха да се подчинят.
Ситуацията бе на път да излезе извън контрол, когато някой извика:
— Земя на хоризонта! Дясно на борд!
— Южен Ергот — заяви мрачно капитанът и погледна нагоре. — Течението ни отнася към скалите. Ако не излезе вятър, ще се разбием.
В този момент драконът спря да описва кръгове в небето, задържа се на едно място, след което се издигна нагоре. Моряците нададоха радостни възгласи, защото решиха, че ги е оставил на мира. Но Лорана знаеше, че не е така.
— Той пикира! — изкрещя тя. — Гответе се за нападение!
— Слизайте долу! — извика Стърм.
Моряците погледнаха още веднъж чудовището и с неохота се подчиниха. Капитанът се втурна към руля и пое управлението.
— Не можеш да останеш тук! — каза му Стърм. — Той ще те убие!
— Ако ме няма, ще се разбием в скалите!
— Ще се разбием и ако те погуби! — рицарят го повали с един удар и го повлече към люка.
Лорана слезе по стълбите. Гилтанас изчака Стърм да внесе безжизненото тяло на капитана и затвори плътно капака. В този момент драконът нападна с мощно издихание, което разлюля кораба и едва не го потопи. Даже най-опитните моряци изгубиха самообладание и се скупчиха в края на претъпканото помещение под палубата, а Флинт се изтъркаля на пода и изруга.
— Сега е моментът да се помолиш на твоя бог — каза Дерек на Елистан.
— Не съм спирал — отвърна хладно посветеният и помогна на Флинт да се изправи.