Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Спътниците, съпровождани от Дерек Краунгард и двама млади рицари, присъединили се към тях в Тарсис, бяха провели неуспешно издирване на драконовото кълбо в Ледената стена. Често им се налагаше да се сражават с хора-моржове, зимни вълци и мечки. Накрая решиха, че напразно са дошли тук, но Таселхоф се кълнеше в книгата, в която пишело, че едно от драконовите кълба се намира именно тук. И те продължиха да търсят.
Неочаквано се натъкнаха на една много странна гледка — огромен дракон, дълъг повече от десет метра, с бляскави сребърни люспи, замръзнал в дебел пласт лед. Крилете му бяха разперени като за полет. Изглеждаше страшен, но главата му имаше благородна осанка и не предизвикваше страх и ненавист като червените дракони. Вместо това почувстваха огромна тъга и съчувствие към чудовището.
Най-странен бе фактът, че драконът имаше ездач! И ако се съдеше по старинната му броня, това беше соламнийски рицар, стиснал в замръзналата си ръка част от огромно копие!
— Откъде накъде соламнийски рицар ще язди дракон? — попита Лорана, защото се сети за драконовите Господари.
— Случвало се е някои от нас да преминат на страната на злото — отвърна грубо лорд Дерек Краунгард. — Макар че ме е срам да го призная.
— Не долавям никакво зло — обади се Елистан. — Само безмерна печал. Как ли е загинал? Не виждам рани…
— Това ми е познато — намеси се Тас и смръщи чело. — прилича на картина. Рицар върху сребърен дракон. Виждал съм…
— Да бе — изсумтя Флинт, — ти си виждал и космати слонове…
— Говоря напълно сериозно — възмути се кендерът.
— Къде си го виждал, Тас? — попита внимателно Лорана, като видя обиденото му изражение. — Помниш ли?
— Май че… — Погледът му се замъгли. — Не знам защо, но ми напомня за Пакс Таркас и Физбан…
— Физбан! — избухна Флинт. — Този дъртак беше по-откачен и от Райстлин, ако това изобщо е възможно.
— Не знам за какво говори Тас — обади се Стърм, вперил замислен поглед в дракона и рицаря, — но някога майка ми разказваше, че по време на последната си битка Хума е яздил сребърен дракон и бил въоръжен с Драконовото копие.
— А моята майка ми казваше да оставям сладкиши на Стареца с бялата роба, който идвал в нашата крепост по Коледа — присмя му се Дерек. — Сигурен съм, че това е предател, преминал на страната на злото.
Той и другите двама рицари си тръгнаха, но останалите продължиха да се взират замислено в замръзналия дракон и неговия ездач.
— Стърм, ти си прав! Това е Драконово копие — възкликна възторжено Тас. — Не знам защо, но съм сигурен, че е така.
— В книгата ли го видя? — Стърм и Лорана се спогледаха и прецениха, че този път кендерът бе необикновено сериозен.
— Не знам — отвърна едва чуто Тас. — Съжалявам.
— Дали да не го вземем с нас — предложи сконфузено Лорана. — Няма да ни натежи.
— Побързай, Брайтблейд! — дочу се заповедническият глас на Дерек. — Таноите изгубиха следите ни, но няма да е задълго.
— Как да стигнем до него? — попита Стърм, без да обръща внимание на Дерек. — Ледът е дебел поне един метър.
— Аз ще се опитам — обади се Гилтанас.
Елфът се качи върху ледената издатина, която се беше образувала над главата на дракона, намери опора и започна бавно да се изкачва към върха на монумента. Прехвърли се върху крилото на дракона, откъдето, пълзейки по корем, стигна до копието.
Сложи длан върху леда и изрече няколко магически думи.
След малко се появи меко червено сияние и ледът се разтопи.
Той пъхна ръка в отвора и хвана копието. Но мъртвият рицар го държеше здраво. Гилтанас го задърпа и дори опита да Разтвори замръзналите пръсти. Накрая не издържа на студа и слезе долу.
Не става. Стиснал го е много здраво.
— Счупи му пръстите — предложи Тас. Стърм го изгледа гневно.
— Няма да позволя това тяло да бъде осквернено — процеди през зъби той. — Ще се опитам да стопя леда около него и да го измъкна.
— Няма да успее — каза. Гилтанас на сестра си, докато наблюдаваха как Стърм се катери по леда. — Копието е станало част… — елфът млъкна изумен.
В този момент Стърм пъхна ръка в отвора и когато хвана копието, замръзналата фигура сякаш помръдна едва забележимо, а вкаменените пръсти отпуснаха хватката си. Рицарят едва не падна от изненада, пусна оръжието и се долепи уплашен до замръзналото крило на дракона.