Дракони на зимната нощ

— Той ти го дава! — извика Лорана — Хайде, Стърм! Вземи го! Не виждаш ли? Рицарят предава копието на друг рицар.

— Аз не съм никакъв рицар — отвърна горчиво Стърм. — Това може би е знак на злото… — Той се поколеба, но отново пъхна ръка в леда и сграбчи копието. Замръзналите пръсти на ездача го пуснаха. Стърм стисна счупеното оръжие и внимателно го извади. Скочи на земята и го огледа внимателно.

— Страхотно е! — промълви със страхопочитание Тас. — Флинт, ти видя ли, че трупът оживя?

— Не! — изръмжа джуджето. — И ти не си видял. Хайде да се махаме оттук! — добави Флинт и потръпна. В този момент се появи Дерек.

— Заповядах ти нещо, Стърм Брайтблейд! Защо се бавиш? — Видя копието и лицето му потъмня от гняв.

— Аз помолих да ми го донесе — намеси се Лорана с глас, леден като планината зад нея. Тя пое копието и бързо го уви в някаква кожа, която извади от торбата си.

Дерек я изгледа гневно, но след това се поклони сковано и се обърна.

— Мъртви рицари, живи рицари, вече не знам кои са по-неприятни — измърмори Флинт, хвана Тас за яката и го повлече след Дерек.

— Ами ако е оръжие на злото? — прошепна Стърм на Лорана докато крачеха през ледените коридори на крепостта.

Тя се обърна и хвърли последен поглед към мъртвия рицар и дракона. Бледото южно слънце беше изгряло и лъчите му захвърляха причудливи отблясъци върху фигурите. В този миг й се стори, че рицарят се отпусна и най-накрая намери покой в смъртта.

— Вярваш ли в приказките за Хума? — попита тихо.

— Вече не знам в какво да вярвам — отвърна горчиво Стърм. — До неотдавна всичко ми изглеждаше черно и бяло, а нещата — стабилни. Да, вярвах в историята за Хума. Моята майка ме научи да я смятам за истина. Затова се върнах в Соламния. — Рицарят замълча, сякаш се колебаеше дали да продължи. Но видя заинтригуваното и съчувствено изражение на Лорана, преглътна и продължи да говори: — Това не съм го казвал на никой, дори на Танис… Когато отидох в родината си, открих че Рицарството не е онзи орден от достойни и самопожертвователни люде, както ги бе описала майка ми. Оказаха се просто шайка политикани и интриганти. Най-свестните от тях са като Дерек — честни, но закостенели и ограничени хора, които считат онези с по-нисш ранг за нищожества. Най-лошото… Когато им разказах за Хума, те се изсмяха. Наричаха го „рицар на повикване“. Според тях, той е бил изгонен от ордена за неподчинение на устава. Обикалял из страната, подмазвал се на селяните и затова те съчинили легенди за него.