Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Младият занаятчия Саймън Котърил пристига в красивия град Глостър, изпълнен с надежди за бъдещето. Но само за няколко дни неопитният провинциалист остава без пари, дрехи и подслон, и е принуден да стане кралски палач. Скоро му става ясно, че хората, с които работи, крият някаква тайна.
Кметът и старейшините на Глостър са обезпокоени. От известно време от града са започнали да изчезват млади момичета. Открити са обезобразените им трупове и градските първенци са принудени да пристъпят към действие. На таен процес три вещици са осъдени на смърт. Младият Саймън и останалите палачи трябва да екзекутират жените на мястото, където са извършвали ужасните си престъпления — в гората Дийн.
Престъпниците са наказани, но това е само началото на ужаса за кралските палачи. На свобода е останал повелителят на вещиците — безлика, забулена в тайнственост фигура. Неизвестният Господар преследва всеки, който е замесен в обесването на трите жени, а междувременно труповете на обесените изчезват. Когато Саймън вижда покойния си предшественик да се разхожда жив и здрав из гората Дийн, му става ясно, че трябва да разчисти свърталището на вещиците и да разобличи незнайния им Господар, за да спаси собствения си живот.
— Ти си лъжец, Беззъби — отвърна му Саймън. — Лъжец, магьосник, убиец и страхливец. Кой е приятелят ти? Ханджията от „Сребърния плащ“?
— Да, да — избърбори мъжът. — Идеята беше негова. Саймън натисна спусъка и стрелата мигновено се заби в стената до Беззъбия. Той се стресна, сграбчи едно одеяло и започна да го мачка. Ако не беше Мухоловката, щеше да коленичи с молитвено стиснати ръце.
— Да започнем отначало — каза Саймън. — И този път ми кажи истината. Член ли си на сборището?
Беззъбия бързо кимна.
— От колко години?
— Три.
— Защо точно ти? — попита Мухоловката. — Защо са избрали един безполезен негодник, страхливец, който се бои от собствената си сянка?
— За… защото съм палач — заекна Беззъбия. — Бях палач в Глостър, много преди Шадболт и останалите.
— Разбира се — прекъсна го Мухоловката. — Ти винаги си ни мразил, нали?
— Аз трябваше да стана главен палач — отвърна кисело Беззъбия. — Аз съм родом от Глостър.
— Млъкни! — Саймън сложи друга стрела в арбалета. — Ратолиър не са те избрали заради хубавите ти очи, така че кажи ни защо.
— Казах ти, бях палач.
— Разбира се! — възкликна Мухоловката. Седна на леглото и запрехвърля камата си от ръка в ръка. — Саймън, вещиците и магьосниците имат нужда от трупове на обесени. — Той злобно сръга с лакът Беззъбия. — Как се казваше, ръката на славата?
— Това пък какво е? — попита Саймън.
— Използват я в ритуалите си — обясни му Мухоловката. — Вземи ръката на обесен, отсечи я при китката, направи свещ от маста на трупа, запали я и я сложи в ръката и с подходящите заклинания можеш да призовеш демоните, или поне така смятат вещиците.
— Това ли правеше? — попита Саймън. Беззъбия кимна.
— Кой те накара?
Убиецът погледна към трупа на пода.
— Не се тревожи за него — усмихна се Саймън. — Мъртъв е и никакви отвари или еликсири няма да го съживят.
— Той ме покани в сборището — обясни Беззъбия. — Предложи ми злато и сребро. Срещахме се късно нощем в гората Дийн.
— Колко души има в сборището? — попита Саймън и опъна тетивата на арбалета. Беззъбия започна да трепери. — Не се тревожи — успокои го младежът. — Пръстът ми ще натисне спусъка само ако излъжеш. Колко души бяхте?
— Шест.
— Трите Ратолиър, ти, твоят покоен приятел тук, а кой беше шестият?
— Не знам. Честна дума! — Беззъбия умолително вдигна ръце. — Нека ви обясня. Винаги се срещахме на онази поляна и използвахме камъка като олтар. Не сме се маскирали. — Той извърна очи. — Винаги имаше жертвоприношение. Понякога беше животно, друг път — просяк, търговец или циганин, издебнати по горските пътища. Но с времето нещата се усложниха.
— Трябваше да бъдат млади жени?
Беззъбия кимна.
— А с какви сили се сдобихте? — с любопитство попита Мухоловката. — Какво получихте в замяна, освен радостта да гледате как някой умира и да се забавлявате с черните си ритуали посред нощ?
— Аз… не мога да кажа. Саймън вдигна арбалета.
— Трябва да ме разберете — изломоти Беззъбия. — Сборището е като църква, има си йерархия.
— С какви сили се сдобихте? — настоя Саймън. Мухоловката вдигна камата и я опря под брадичката на Беззъбия. Той промърмори нещо.
— Какво каза? — попита остро палачът.
— Най-съкровеното ти желание. Каквото си поискаш. Отвари, еликсири, злато и сребро. А за мен — той се опита да се усмихне — момичето, което желаех.
— Наистина ли вярваш в това? — попита Мухоловката.
— Всичко се сбъдна. — Беззъбия поклати глава. — Имах повече злато и сребро, отколкото някога съм мечтал; можех да избирам между най-красивите проститутки.
— Ами Ратолиър?
— Те се сдобиха със странни сили. Твърдяха, че могат да общуват с господарите на мрака. Те също се наслаждаваха на радостите на живота.
— Какво искаш да кажеш?
— Никога не идваха в Глостър. А в гората Дийн изглеждаха като вещици, като луди жени. Но, мастър Котърил, трябваше да ги видите, когато отиваха в Бристъл! Имаха злато и сребро. Обличаха се в скъпи дрехи. Минаваха за знатни дами.
— Къде живеят? — попита Мухоловката.
— Насред гората Дийн, при скалите Савърнейк, където има много свързани помежду си пещери. — Той вдигна ръка, когато Саймън го погледна заплашително. — Трябва да отидеш там, мастър Котърил. Живеят по-разкошно, отколкото в която и да е къща или имение в Глостър.
По стените висят килими, пият от сребърни и златни чаши, леглата и възглавниците им са пухени, сандъците, ковчежетата и шкафовете им са пълни със скъпоценни тъкани и бижута. Прати куриер до кръчмата „Белият елен“в Бристъл. Там ще му разкажат за три жени с друго име, които от време на време се появяват, държат се, сякаш са богати благороднички и се наслаждават на най-хубавите неща. Млади мъже ги ухажват… — Гласът му затихна.