Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Младият занаятчия Саймън Котърил пристига в красивия град Глостър, изпълнен с надежди за бъдещето. Но само за няколко дни неопитният провинциалист остава без пари, дрехи и подслон, и е принуден да стане кралски палач. Скоро му става ясно, че хората, с които работи, крият някаква тайна.
Кметът и старейшините на Глостър са обезпокоени. От известно време от града са започнали да изчезват млади момичета. Открити са обезобразените им трупове и градските първенци са принудени да пристъпят към действие. На таен процес три вещици са осъдени на смърт. Младият Саймън и останалите палачи трябва да екзекутират жените на мястото, където са извършвали ужасните си престъпления — в гората Дийн.
Престъпниците са наказани, но това е само началото на ужаса за кралските палачи. На свобода е останал повелителят на вещиците — безлика, забулена в тайнственост фигура. Неизвестният Господар преследва всеки, който е замесен в обесването на трите жени, а междувременно труповете на обесените изчезват. Когато Саймън вижда покойния си предшественик да се разхожда жив и здрав из гората Дийн, му става ясно, че трябва да разчисти свърталището на вещиците и да разобличи незнайния им Господар, за да спаси собствения си живот.
— Но ти не мислиш така, нали?
— Да, сигурен съм, че не е така. Смятам, че брат Мартин и дъщеря му Елиънор Ратолиър са като ловни кучета, преследващи плячката си. Могат да са навсякъде — тук, в Кент или в корнуолската пустош. Те не са ме забравили. Всеки път, когато видя да бесят някого, спомените се връщат. Ходих до Глостър. Едуард Грейс, отшелникът, е още жив. Питах го какво трябва да направя. Той каза „моли се, следвай Божията воля и като акт на покаяние и молба за помощ, всеки април трябва да се молиш за закрила пред гробницата на свети Томас Бекет в Кентърбъри“.
Батската невяста сложи ръката си върху неговата.
— Хайде — подкани го тя, — върни се на топло. Ще те заведа в готварницата. Ще платя на някой от послушниците да ни налее две чаши вино. — Тя се усмихна дяволито. — Женен ли си?
— Не — усмихна се Дърводелецът, — не съм.
— Добре! Бог да ни е на помощ! — каза добрата Невяста. — Може би ще платя на монаха за цяла кана, а не само за две чаши.
Те влязоха обратно в манастира. Едва когато го направиха, единият от палачите, които бяха екзекутирали престъпниците на кръстопътя, излезе от сенките, където се беше спотаил. Заслуша се в отдалечаващите се стъпки, бърборенето и смеха на Батската невяста. Прибра камата в канията, прехвърли се през стената на манастира и затича в мрака, за да съобщи на своя Господар какво беше чул и видял.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Фразата „Да те обесят за кесията“ идва от Средновековието и както благотворителността, прикрива множество грехове! В средновековна Англия, а и дълго след това процъфтявала практиката осъдените да се споразумеят тайно с палача и да се спасят от екзекуция. Дори през 18 — ти век се носели слухове, че Джак Шепърд, известният крадец, не е бил убит при екзекуцията в Тайбърн: събитие, на което присъствали хиляди.
Средновековните вещици и магьосници били смятани просто за хора, които си правят дивашки тържества в дебрите на някоя гора; твърденията им, че „летят във въздуха“ или притежават други умения, били отхвърляни като измислици. Но е напълно възможно, макар през Средни те векове да не е имало фармацевтични компании, много хора да са били наясно със стойността и силата на халюциногенните вещества, които се съдържат в някои растения и билки и ефекта, който те могат да имат върху човешкия мозък.