Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Нищо — отсече рязко Сцевола.
— Е, Квинт Муций, бива ли така? Нима няма да простиш на един припаднал народен трибун това, че се е поддал на най-римското изкушение, което може да съществува? — възкликна театрално Марий и подобно на Скавър прихна да се смее.
Но Сцевола още повече се намръщи.
— Изкушението може и да е римско, Гай Марий, но аз поне никога не бих му се поддал!
— Не се и съмнявам, но тъкмо затова никога не би могъл да се сравняваш с него, приятелю — рече Марий и посочи с крак към излегналия се Друз.
Сцевола направи гримаса на дълбоко отвращение.
— Знаеш ли, Гай Марий, понякога си направо непоносим! Колкото до теб, Принцепс Сенатус, няма ли поне веднъж да не се засмееш, когато се случват трагични събития!
— И все пак никой не отговори на въпроса на Гай Марий — напомни му Антоний, с цел да го успокои. — Какво ще правим сега?
— То вече не зависи от нас — обади се Сула, нарушавайки неколкомесечното си мълчание. — Той единствен ще каже.
— Добре го каза, Луций Корнелий! — зарадва му се Марий и стана, защото иззад тежката бронзова врата плахо се показа лицето на един от робите на Юлия — носилката беше тук. — Хайде, приятели, да забравим обидите и да отнесем нещастника у дома му.
Нещастникът странстваше в някакъв непознат свят, където общуваше с куп невидими личности, докато най-накрая не го предадоха на майка му да решава да се викат ли лекари или не. Корнелия беше твърдо против каквито и да било шарлатани в къщата й.
— Единственото, което знаят, е да пускат кръв и да прочистват стомаси, а това е последното, от което той има нужда — поклати тя глава. — Синът ми просто не е ял от много време, това е. Щом излезе от шока, ще му дам подсладено вино. Но най-важно е да го оставим да спи.
Корнелия Сципионида нареди да отнесат болния в леглото му и собственоръчно му приготви подсладеното вино в голяма метална чаша.
— Филип! — извика Друз, докато се опитваше да се надигне от възглавницата.
— Първо се опитай да починеш. Остави го това насекомо да си пълзи и не му обръщай внимание.
Друз отпи отново от подадената му чаша й този път успя да се надигне и да седне. Уморено прокара пръсти през късите си черни коси.
— О, мамо! Изпаднах в ужасно положение! Филип е разбрал за клетвата!
Скавър вече бе разказал на Корнелия какво се е случило в Сената, затова на нея не й трябваше да задава повече въпроси. Само кимна разбиращо.
— Предполагам, не си си правил илюзиите, че човек като Филип няма да си пъхне носа в делата ти?
— Та това беше толкова отдавна. Напълно бях забравил за проклетата клетва!
— Марк Ливий, не бива толкова да се измъчваш за подобни неща — успокои го майка му и си придърпа стол да седне при него. — Много по-важно е какво вършиш, а не защо. Човек винаги се интересува от първото, само малцина обръщат внимание на второто. За обществото е важно какво е станало, а не защо този или онзи го е направил. Мотивите на личното поведение у всеки от нас си остават единствено негова собствена грижа. Аз самата винаги съм мислила, че трезвият поглед на нещата е най-важното условие да се постигне каквото трябва! Така че няма за какво да се ядосваш, синко! И брат ти е дошъл да те види, много е разтревожен. Хайде, успокой се и го посрещни!
— Всички ще ме намразят за това.
— Не отричам, че някои наистина ще те намразят. Най-вече от завист. Но останалите ще ти се възхищават още повече — каза мъдро майката. Това, в което можеш да си сигурен, е, че най-близките ти приятели не са се отвърнали от теб. Иначе щяха ли да дойдат така вкупом да те донесат…
— Кои бяха? — попита той с глас, внезапно изпълнен с надежда.
— Ами Марк Емилий, Марк Антоний, Квинт Муций, Гай Марий — седна да изброява Корнелия. — А, и онзи възхитителен мъж Луций Корнелий Сула! Ех, защо не бях по-млада…
Друз добре познаваше майка си, затова подобни бележки не му правеха впечатление; вместо да се възмути, той дори хитро се усмихна.
— Колко странно, че ти е харесал! Знаеш ли, имам чувството, че Луций Корнелий е човекът, на когото идеите ми не направиха почти никакво впечатление.
— И аз научавам, че се държал отчуждено. Синът му бил починал преди известно време, така ли е?
— Да.
— Личи му — замисли се Корнелия и стана от стола. — А сега, Марк Ливий, ще пратя брат ти да те види и да те накара да хапнеш нещо по-сериозно. Не съм чула за някаква болест, която да минава без ядене. Ще накарам готвача да ти направи нещо вкусно и хранително и двамата с Мамерк ще ти стоим на главата, докато не се убедим, че си го изял.