Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Направи ли ти впечатление, Понтифекс Максимус, дали ризниците и оръжията им бяха нови или вече износени? — попита Друз от мястото си.
— Направи ми, Марк Ливий, и то не за друго, а защото цялото въоръжение беше сякаш току-що извадено от работилницата.
— Благодаря.
— Продължавай, Гней Домиций — подкани го консулът.
— Когато се намерихме на достатъчно близко разстояние, за да се чуваме с викове, и аз, и Силон спряхме, също както и „придружителите“ ни. Двамата излязохме напред, за да можем да разговаряме, без да ни подслушват.
„Каква е целта на тази военна експедиция, Квинт Попедий?“ — попитах го аз любезно и напълно невъзмутимо.
„Тръгнали сме към Рим, където бяхме повикани от народните трибуни?“ — отговори ми Силон не по-малко любезно.
„От народните трибуни ли, Квинт Попедий? — зачудих се аз. — Или само от един от тях, от Марк Ливий Друз?“
„От народните трибуни“ — подчерта той.
„Искаш да кажеш от всички заедно?“ — попитах за всеки случай.
„От всички заедно“ — потвърди той.
„И защо народните трибуни са решили да повикат тъкмо вас?“ — зачудих се аз.
„За да придобием римско гражданство и да се уверим, че останалите ни италийски събратя ще го получат на свой ред“ — отговори ми Силон.
Тогава отстъпих крачка назад и го изгледах изпитателно — него и легионите зад гърба му.
„И за тази цел сте тръгнали въоръжени?“ — не сдържах недоумението си.
„За всеки случай“ — успокои ме той.
И тогава реших да се възползвам от връчения ми империум, за да направя едно изявление, което иначе дори не би ми минало през ума, като се вземат предвид последните събития в Сената. Трябва да разберете, назначени отци, че реагирах така само защото ситуацията ми го наложи. Казах на Силон следното: „Оръжията са напълно ненужни, Квинт Попедий.“
На което той презрително ми се изсмя: „Хайде сега, Гней Домиций! Мислиш, че наистина ще ти повярвам? Поколение след поколение цяла Италия е тръпнала в очакване да получи гражданство, без да вдига оръжие, и какво получихме в замяна на търпението си — нищо! Днес вече сме се убедили, че единствената възможност, която ни остава, е да вземем своето гражданство със сила.“
Както можете да си представите, назначени отци, думите му силно ме разтревожиха. Затова плеснах ръце и възкликнах: „Уверявам те, Квинт Попедий, времето е наближило! Затова те умолявам да обърнеш тези легиони назад, да върнеш войниците си по домовете им и сам да окачиш меча си на стената. Имаш тържествената ми клетва, че римският Сенат и народ ще дарят с римско гражданство всеки жител на полуострова.“
Той ме изгледа продължително, без да продума, най-сетне рече: „Много добре, Гней Домиций, ще отведа войниците си назад, но няма да се връщам у дома си, а ще изчакам, колкото да видя, дали ще устоиш на думата си. Нека ти го кажа съвсем право, Понтифекс Максимус, ако римският Сенат и народ не дарят Италия с пълно римско гражданство до края на мандата на настоящите народни трибуни, аз отново ще потегля към Рим; само че начело на цяла Италия. Запомни го добре! Цяла Италия ще се обедини срещу Рим.“
След което ми обърна гръб и си отиде. Легионите му се завъртяха кръгом, при което нагледно ми доказаха колко добре са обучени, и поеха към родните си места. Аз се върнах в Рим. Цяла нощ не съм мигнал, назначени отци. Размишлявах. Вие ме познавате, познавате ме при това от доста време. Нямам репутацията на търпелив човек, ако щете дори — и на разсъдлив. И все пак мога да направя разлика между мухата и слона! Казвам ви съвсем откровено, назначени отци, това, което вчера видяха очите ми, беше слон! При това слон с ей такива огромни бивни и с хобот, от който се изпуска зловеща пара. Затова знайте, че обещанието, което дадох на Квинт Попедий Силон, далеч не беше лекомислено! Отсега нататък ще сторя всичко по силите си да убедя римския Сенат и народ, че е време цяла Италия да получи гражданство.
Сенатът се разшумя. Очите на всички се насочиха към Ахенобарб, като се опитваха да отгатнат по погледа му на какво ли се дължи тази рязка промяна в мисленето на човек, който се славеше като твърдоглав и неотстъпчив.
— Ще се съберем отново утре — закри заседанието Секст Цезар. — Крайно време е отново да потърсим отговор на този въпрос. Двамата претори, които по искане на Луций Марций бяха пратени да обикалят Италия — кимна към опразнения стол на Филип, — още не са се завърнали, нито са пратили какъвто и да е доклад с наблюденията си. Налага ни се да обсъдим въпроса без тяхното мнение. Но най-вече държа да дойдат да послушат колегите си двама души, които напоследък започнаха да се правят на много заети — вторият консул и още по-специално преторът Квинт Сервилий Цепион.