Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
На другия ден и двамата се показаха, при това по всичко личеше, че са добре запознати с доклада на Ахенобарб; и все пак нито Друз, нито Скавър, нито който и да било друг от тяхното обкръжение можеше да прочете каквато и да е тревога или дори смущение по лицата им. За разлика от тях Гай Марий беше съвсем оклюмал и тъжно оглеждаше залата. Откакто Друз бе избран за народен трибун, Сула не бе пропуснал нито едно заседание на Сената, но и нито веднъж не си бе отворил устата да говори; смъртта на сина му сякаш го бе откъснала от целия околен свят, дори от новия му съмишленик и евентуален бъдещ колега — Квинт Помпей Руф. Сядаше на мястото си в залата и слушаше с безразличие какво говорят ораторите, след това, щом консулът закриеше заседанието, се насочваше пръв към изхода и сякаш потъваше в нищото. Направи впечатление, че и той гласува законите на Друз да останат на таблиците, по което Марий разбра, че не е изоставил напълно бившите си сподвижници. Но от много време никой в Сената не бе имал случай да обмени и най-елементарна приказка с него. Затова пък Катул Цезар изглеждаше разтревожен, може би заради измяната на доскорошния си пръв съюзник Ахенобарб Понтифекс Максимус.
Най-сетне настъпи раздвижване и Марий се огледа, за да разбере какво става. Понеже вече беше октомври, фасциите се държаха от Филип, който председателстваше вместо колегата си Цезар. Отново носеше някакъв документ със себе си — при това доста ценен, щом не бе позволил на писаря си да го носи вместо него. Когато свършиха с всички формалности по откриването на заседанието, той стана и изрече с леден глас:
— Марк Ливий Друз, бих искал да прочета пред Сената следния текст, който, мисля, има много по-голямо значение за нас от театралното нападение от страна на приятеля ти Квинт Попедий Силон. Но преди да го прочета, искам всеки от тук седящите сенатори да чуе от устата ти, че присъстваш на това заседание и че слушаш.
— Тук съм, Луций Марций, и слушам какво ще кажеш — потвърди Друз със същия тон.
Гай Марий го наблюдаваше изпитателно и трябваше да признае пред себе си, че Друз изглежда крайно уморен. Сякаш жизнените му сили го бяха напуснали отдавна и това, което показваше пред останалите, бе някаква сянка, съществуваща единствено по волята на въображението му. Само за няколко седмици бе изгубил няколко килограма, бузите му бяха хлътнали, очите му бяха потънали дълбоко в орбитите си, скрити зад тъмни, сивкави петна.
„Защо ли се чувствам като пленник, пратен на каторга? — чудеше се Марий. — Защо съм така напрегнат, така разтревожен, така наплашен, че подскачам при най-лекия шум? Защото Друз не се е родил издръжлив като мен и което е най-важното, не е дотам убеден, че е прав. Твърде честен, твърде благоразумен, твърде склонен да гледа на всеки въпрос от двете му страни. Те ще го убият — ако не физически, то психически. Защо ми отне толкова време да разбера колко опасен човек е Филип? Защо чак сега проумявам какъв блестящ ум притежава?“
Филип разгъна свитъка и го опъна с две ръце.
— Ще ви спестя всякакви предварителни коментари, назначени отци. Това, което сега ще прочета, мисля, е напълно достатъчно, за да си направите сами заключения. Ето и самият текст:
„Кълна се в Юпитер Оптимус Максимус, във Веста, в Марс, в Сол Индигес, Тера и Телус, в боговете и героите, които заченаха италийските народи и ги направляваха в дълговечните им борби, че всички онези, които Марк Ливий Друз има за свои приятели, ще бъдат и мои приятели, че всички, които има за свои врагове, ще бъдат и мои врагове. Кълна се, че ще работя за доброто и благополучието на Марк Ливий Друз и на всички, които положат тази клетва, ако трябва ще дам за тях живота си, ще се лиша от децата си и от родителите си, ще се откажа от собствеността си. Кълна се, че ако Марк Ливий Друз ме направи със закон римски гражданин, аз ще почитам Рим като своя единствена родина, а Марк Ливий Друз като свой патрон. Полагам тази клетва и обещавам, че чрез моето посредничество ще я положат и всички останали италийци, които познавам. Кълна се с пълното съзнание, че изпълня ли клетвата си, ще допринеса за собственото си добруване. Случи ли се да престъпя клетвата си, нека животът ми бъде отнет, нека бъде разделен от децата и родителите си, нека бъда лишен от цялата си собственост. Така да бъде. Заклех се.“
Никога преди Сената не бе мълчал така, както мълча в онзи паметен момент. Филип внимателно се вгледа в лицата на хората около себе си: в зяпналия от почуда Скавър, в нервно усмихващия се Марий, в прехапалия устни Сцевола, в почервенелия от възбуда Ахенобарб, в ужасения Катул Цезар, в посърналия Секст Цезар, в потресения до дъното на душата си Метел Пий, в ликуващия Цепион.