Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Не мога — отвърна Пелинор и се прекръсти. — В трупа нямаше нито една кост — всичко беше меко, като тяло на червей… И вече се превърна в маса от същата противна слуз. Когато се опитах да отрежа главата, тя просто започна да изчезва пред очите ми, сякаш я разяждаше въздухът… Като че ли не беше нещо живо, а истинско изчадие адово!
— Тъй или иначе, драконът е мъртъв — намеси се Илейн, — и Ланселет изпълни заръката на крал Артур — да приключи веднъж завинаги с дракона на баща ми. — Тя целуна баща си и каза нежно: — Прости ми, сър, аз също мислех, че звярът е твоя измислица…
— Бог ми е свидетел, че бих предпочел да беше така — каза Пелинор и отново се прекръсти. — По-добре да стана за смях оттук до Камелот, отколкото да се изправя пак пред такова нещо! Ще ми се да вярвам, че това чудовище е последното… Но Гауейн ми разправя, че из техните земи също говорели за чудовища, които живеели в езерата. — Той повика с ръка виночерпеца, за да му напълни отново чашата. — Май ще е най-добре да се напия тази вечер, инак ще сънувам кошмари за звяра поне още месец!
Моргана се замисли дали това щеше да е добре за плановете й. Не, не, ако всички в замъка се изпонапиеха, това никак нямаше да е от полза. Затова каза:
— Щом си ме приел за лечителка, трябва да слушаш съветите ми, сър Пелинор. Не бива да пиеш повече. Остави Илейн да ти нагласи леглото, и нека ти постави затоплени тухлички на краката. Загубил си кръв — затова трябва да пиеш супа и лечебни отвари, но не и вино.
Пелинор помърмори, но я послуша, и когато Илейн и прислужниците го проводиха нагоре към спалнята му, Моргана остана сама с Ланселет.
— Тъй — поде тя. — След като уби първия си дракон, как би предпочел да отпразнуваш събитието?
Ланселет повдигна чашата към устните си и отвърна:
— Като отправя молитва към Бога той да е и последният. Бях убеден, че този път е свършено с мен. Бих предпочел да се изправя пред цяла орда саксонци, въоръжен само с бойната си брадва!
— Наистина, дано Богинята те избави занапред от подобни премеждия — каза Моргана и доля вино в чашата му. — Приготвих това вино специално за теб — то е с лечебни подправки, ще облекчи болките ти. А сега по-добре да отида да проверя дали Илейн е сложила Пелинор да си легне…
— Но ще се върнеш, нали, братовчедке? — каза Ланселет и хвана китката й; Моргана забеляза, че виното започва да раздухва огън в жилите му. „А не е и само виното“ каза си тя, „всяка среща със смъртта възбужда плътското желание у мъжа…“
— Ще се върна, обещавам, но сега ме пусни — каза тя, и в същия момент я прониза горчива болка.
„Значи съм изпаднала дотам, че бих го приела упоен, без да знае дали прегръща мен или друга жена? Илейн е съгласна да го има по този начин… Защо не и аз? Но тя го иска за съпруг — за зло или добро. Не и аз. Аз съм жрица и съзнавам, че това, което ме изгаря отвътре, не е свещеният огън на Богинята, че тя няма да ме благослови, ако пожелая да се унизя така… Нима съм толкова слаба, че бих приела любовника на Гуенхвифар, сякаш е някоя стара, захвърлена от нея дреха?“
И докато гордостта й крещеше „Не!“, слабостта, обхванала цялото й тяло, отвръщаше „Да!“. Моргана бе дотолкова изпълнена с презрение към самата себе си, че почти й призля, докато вървеше към покоите на крал Пелинор.
— Как е баща ти, Илейн? — попита тя, щом влезе в стаята, и сама се зачуди на спокойния си тон.
— Унася се, и мисля, че скоро ще спи дълбоко. Моргана кимна.
— А сега върви в шатрата и чакай Ланселет. Той ще дойде при теб по някое бреме през нощта. Не забравяй да се напръскаш с любимото благоухание на Гуенхвифар…
Илейн беше много бледа. Очите й горяха. Моргана се пресегна и хвана ръката й. Сетне й подаде шише с малко от вълшебното питие. Каза:
— Изпий това, дете.
Сега вече и нейният глас трепереше.
Илейн вдигна шишето и отпи.
— Сладко е и ухае на билки. Омайно биле ли си сложила в него?
Моргана се усмихна само с устни.
— Можеш да си мислиш и така, ако ти харесва.
— Странно — устата ми гори, нещо ме изгаря отвътре. Да не е отрова, Моргана? Моргана… Да не би да ме мразиш, защото ще стана съпруга на Ланселет?
Моргана привлече — момичето към себе си, прегърна го и го целуна. Топлината на тялото, притиснато към нейното, я развълнува.
— Да те мразя ли? Не, братовчедке, кълна се, не бих взела сър Ланселет за съпруг, дори да ме моли на колене за това… Хайде сега, мила, допий виното… Напръскай тялото си с ароматна вода тук и тук… Не забравяй какво търси той у теб. Ти трябва да му помогнеш да забрави кралицата. Върви, дете чакай го в шатрата… — и тя отново прегърна и целуна Илейн. — Богинята те благославя.