Мъглите на Авалон (Том 2)

Артур още спеше. Гуенхвифар се вгледа в лицето му. Да, той все още бе най-красив и представителен от всички рицари — понякога й се струваше по-красив дори от Ланселет, макар че беше трудно да се сравняват — единият съвсем рус, а другият — тъмнокос. Но все пак бяха братовчеди, от една кръв… Гуенхвифар отново се зачуди как бе възможно Моргана да е близка роднина и на двамата. Може би наистина феите я бяха подменили при раждането — не е била човешко дете. Феите са я оставили, та да пакости на хората… Нали бе и Вълшебница, не бе приела християнската вяра, зачиташе старите езически обичаи… Произходът на самия Артур бе опетнен от езичеството, макар че Гуенхвифар го бе убедила да ходи често на църква и да говори за себе си като за християнин. Това също се зловидеше на Моргана.

Но Гуенхвифар нямаше намерение да губи битката за душата на Артур. Тя го обичаше, той бе най-добрият съпруг, който една жена би могла да си пожелае, и щеше да е такъв, дори да не бе Велик крал, а обикновен рицар. Гуенхвифар бе убедена, че отдавна е забравила лудостта, която я бе обзела на времето. Бе напълно нормално и даже редно да мисли с добро чувство за братовчеда на своя съпруг. Та нали, когато за първи път сподели постеля с Ланселет, това стана по желание на Артур! Но сега всичко бе минало и забравено, тя бе се изповядала и бе получила опрощение; изповедникът й бе казал, че сега, след като се е покаяла, може да счита, че никога не е прегрешавала, и че трябва да се постарае да забрави случилото се.

Но тя не можеше да изтрие изцяло спомена от съзнанието си — не и тази сутрин, когато се очакваше Ланселет да пристигне, придружен от съпругата си и малкия си син. Той беше вече женен човек, женен за собствената й братовчедка. Тъй че беше роднина не само на съпруга й, но и на нея самата. Нямаше да бъде грях, ако го целуне за добре дошъл.

Артур се повъртя и се събуди, сякаш мислите й го бяха смутили. Обърна очи към нея и се усмихна.

— Пак е Петдесетница, скъпа — каза той, — и ще пристигнат всички наши роднини и приятели. Хайде, засмей се.

Тя му се усмихна на свой ред и той я привлече обратно към себе си. Пръстите му се плъзнаха нежно по гърдите й.

— Сигурна ли си, че това, което трябва да направя днес, няма да те наскърби? Не бих допуснал никой да мисли, че любовта ми към теб е отслабнала — каза той с тревога в гласа. — Ти не си стара, Бог може да ни прати дете, ако е такава волята му. Но васалните крале настояват — в човешкия живот няма нищо сигурно, затова е редно да посоча свой наследник. Роди ли се нашият син, скъпа моя, днешното ми решение ще бъде обявено за недействително, и съм убеден, че младият Галахад няма да завижда на своя братовчед за престола, а ще му служи вярно, също както Гауейн на мен…