Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Странно… За миг Моргана видя себе си като отражение на кралицата… „По някакъв начин нейната и моята съдба са преплетени…“. Ето — тя, Моргана, бе родила на Артур син, а Гуенхвифар цял живот бе копняла за това; Гуенхвифар имаше любовта на Ланселет, а за неговата любов Моргана с радост би продала душата си… „Точно такава бъркотия може да се очаква от християнския Бог — той не закриля извънбрачната любов. Или може би Богинята се подигра с нас така жестоко?“
Гуенхвифар се обърна към Моргана.
— Сестро, изглеждаш зле. Още ли ти е лошо? Моргана кимна.
„Нямам причина да я мразя. Тя е жертва, също като мен“.
— Малко съм уморена. Смятам да си легна рано.
— А утре — поде Гуенхвифар, — ти и Илейн ще ни отнемете Ланселет. — Каза го шеговито, но Моргана виждаше дълбоко в душата й, виждаше как Гуенхвифар потиска бушуващия гняв и отчаянието — също като нея самата. „Да, Богинята преплете съдбите ни, и кой би могъл да й се противопостави…“ Моргана затвори сърцето си за отчаянието на другата и каза:
— Та как би могъл един рицар да бъде достоен за самата кралица, ако не потегли на бой в защита на доброто и справедливостта? Нима ще го задържиш в двора и ще го лишиш от победи и почести, сестро?
— За нищо на света не бихме постъпили така — каза Артур, приближи се до Гуенхвифар и обви с ръка кръста й. — Та нали благодарение на нашия приятел, на верния рицар на кралицата, я заварих тук — здрава и читава. Лека нощ, сестро.
Моргана остана така, загледана в отдалечаващата се кралска двойка. Някой постави ръка на рамото й — беше Ланселет. Той също се беше изправил и гледаше подир Артур и Гуенхвифар, без да пророни дума. Моргана знаеше, че бе достатъчен и най-малък жест от нейна страна, за да бъде с него тази нощ. Разкъсван от отчаяние, той виждаше как обичаната от него жена се връща при съпруга си, а този съпруг му бе толкова скъп, че не би сторил нищо, за да му я отнеме — в това състояние би се обърнал към Моргана, стига тя да го приемеше.
„При това е толкова почтен, че не би отказал да се омъжи за мен, ако го приема тази нощ…
Не. Илейн може и да се съгласи да го има при такива условия, но не и аз. Простодушието ще й помогне Ланселет да не я намрази. Но ако аз се омъжа за него по този начин, ще ме намрази със сигурност“.
Тя свали нежно ръката му от рамото си.
— Уморена съм, братовчеде. Крайно време е да си лягам и аз. Лека нощ, скъпи. Благославям те. — И добави, съзнавайки иронията в думите си: — Спи добре — съзнавайки колко тежка нощ го очаква. Но това още повече улесняваше плановете й.
Сънят не споходи и нея през цялата нощ. Моргана лежеше с отворени очи и горчиво проклинаше разумната си постъпка. „Да“, мислеше тя унило, „гордостта няма да стопли самотното ти легло.“
6
А Тор все така се извисяваше над Авалон, увенчан с големия каменен кръг, и в безлунната нощ по него бавно се изкачваше процесия. Всички носеха запалени факли, а начело вървеше жена с толкова бледоруса коса, че изглеждаше почти бяла. Плитките й образуваха корона на широкото, ниско чело; беше облечена в бяло, на колана й висеше сърповиден нож. Моргана стоеше в сенките, извън кръга, но в светлината на факлите лицето на непознатата се извърна към нея и очите им се срещнаха. Очите на русата жена я гледаха с безмълвен въпрос. „Защо си извън кръга, ти, която трябваше да си тук, на моето място? Защо се бавиш? Мястото ти е тук…“
„… Кралството на Артур се изплъзва от властта на Езерната дама, и ти допускаш това. Ето, той вече се допитва за всяко нещо до свещениците, а ти, която трябваше да въплъщаваш Богинята в неговите очи, не възразяваш. Беше му даден Свещения меч на друидите — не е ли редно ти да го убедиш да постъпва достойно, за да има право да го владее, а ако не се вслуша в думите ти, не е ли редно ти да му го отнемеш, за да може той да бъде свален от престола? Нима забрави — Артур има син, и той ще израсне на Авалон, за да приеме от баща си кралството…“
Авалон се изгуби в сенките и Моргана видя Артур, който се сражаваше отчаяно, с Екскалибур в ръка. Видя как нечий меч прониза тялото му и той хвърли със сетни сили Екскалибур в езерото — за да не попадне в ръцете на сина му…
„Къде е Моргана, която Повелителката на езерото подготвяше за този ден? Къде е онази, която трябваше да изпълни повелята на Богинята? Къде е Гарванът, предвестникът на Смъртта?“
Изведнъж върху ми връхлетя ято гарвани — те пляскаха с криле и искаха да изкълват очите ми, кръжаха неотклонно над главата ми и зовяха с гласа на Рейвън4: „Моргана, Моргана, защо ни изостави, защо ме предаде?“
„Не мога!“ извиках в отговор. „Изгубих пътя…“ и в същия момент гласът на Рейвън заглъхна, а пред себе си видях лицето на Вивиан — тя ме гледаше с укор. Сетне и нейното лице изчезна и на негово място застана Старицата Смърт…
4
Рейвън — (raven — англ.) — гарван (бел.прев.)