Мъглите на Авалон (Том 2)

Говори Моргана.

По Преображение Ланселет се ожени за Илейн. Помня много малко от самата сватба — в паметта ми е останало само лицето на Илейн, сияеща от щастие. Докато Пелинор уреждаше бракосъчетанието, тя вече бе разбрала, че носи сина на Ланселет под сърцето си. Ланселет имаше безкрайно отчаян вид — лицето му бе изпито от мъка, но беше нежен с Илейн, и издутият й вид — лицето му с гордост. Помня и лицето на Гуенхвифар, съсипано от плач, и погледа, пълен с неизличима омраза, който ми отправи.

— Можеш ли да се закълнеш, че това не е твое дело, Моргана?

Погледнах я право очите.

— Нима ти се зловиди, че братовчедка ти си намери съпруг? Ти имаш Артур, нали?

Тя не намери с какво да ми отговори. Отново си помислих ожесточено — ако само тя и Ланселет бяха намерили сили да говорят честно с Артур, ако бяха напуснали заедно кралския двор и бяха заживели отвъд пределите на неговото кралство, тогава той би могъл да си вземе друга жена и тя да му роди наследник. Тогава нямаше да се намесвам.

Но от този миг нататък Гуенхвифар ме намрази. От това страдах най-много, защото по някакъв странен начин я бях обикнала. Тя никога не даде вид, че е променила отношението си към Илейн: когато се роди синът й, Гуенхвифар й прати богати дарове и една прекрасна сребърна чаша. Илейн пожела момчето да бъде кръстено Галахад, на баща си, а Гуенхвифар му стана кръстница и се закле, че той ще наследи кралството, ако тя не роди дете на Артур. Малко по-късно кралицата обяви, че е бременна, но предполагам, че отново се е заблудила — най-вероятно бременността е била плод на въображението й поради страстното желание най-сетне да роди и тя.

Бракът се оказа нито по-лош, нито по-добър от повечето бракове. През същата година Артур воюваше по северните брегове, та Ланселет почти не седеше у дома. Както повечето съпрузи, и той прекарваше дълги месеци в походи и битки, и се прибираше не по-често от два-три пъти годишно — колкото да нагледа земите си. Пелинор бе дал на младото семейство един замък, който се намираше близо до неговия. Там Ланселет се появяваше от време на време, и тогава Илейн му даваше новите ризи и наметала, които междувременно бе изтъкала и избродирала за него. След като се ожени за нея, Ланселет ходеше винаги великолепно облечен, не по-зле от самия крал. Прибираше се, за да целуне сина си, а по-късно и дъщерите си, да спи един-два пъти с жена си, и отново заминаваше.