Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Хрътките на Ланселет тичаха напред-назад, слизаха към водата и се връщаха, и лаеха като бесни. Моргана го чу как ги вика ядосано, видя как спря като закован и загледа надолу към езерото, парализиран от видяното — явно не можеше да повярва на очите си. Тогава се разнесе звук на рог — Пелинор призоваваше останалите, а Ланселет заби шпори в хълбоците на коня си, подпря дългото копие отстрани на седлото, и препусна с все сили надолу по хълма. Една от хрътките заквича отчаяно и замлъкна — Моргана, която виждаше, без да бъде там, видя и слузестите следи по мястото, където падна полуизяденият труп на кучето, потънал също в тъмна слуз.
Пелинор насочи коня си право към чудовището. Моргана чу вика на Ланселет, който го предупреждаваше да не застава точно срещу муцуната му. Драконът беше целият черен и напомняше на гигантски червей — с изключение на странната гривеста глава, която по някакъв изроден начин наподобяваше на конска. Ланселет се доближи, избягвайки главата, която се полюляваше на дългата шия, вдигна копието си и го заби право в гърчещото се тяло. Ужасен вой разтърси бреговете на езерото — влудяващ предсмъртен вопъл… Моргана видя как голямата глава се залюля по-силно… напред-назад… напред-назад… Ланселет скочи от коня си, който панически се дърпаше назад и се изправяше на задните си крака, и затича към звяра. Главата се стрелна надолу и Моргана се присви, като видя раззинатата паст. В същия миг мечът на Ланселет прониза окото на дракона, рукна поток от кръв, примесена с някаква отвратителна черна маса… И пред очите й отново заподскачаха мехурчетата във врящото вино…
Сърцето на Моргана биеше лудо. Тя се облегна назад и отпи глътка от неразреденото вино в шишето. Лош сън ли беше това, което видя току-що, или Ланселет наистина беше убил дракона, в който никой от тях не вярваше искрено? Тя си наложи да постои неподвижно, докато се успокои. Казваше си, че е сънувала, сетне стана, добави към сместа малко сладък копър, защото силният му вкус щеше да прикрие вкуса и аромата на останалите треви. Трябваше да нареди тъй, че за вечеря да има осолено говеждо, та всички да ожаднеят и да пият много вино, особено Ланселет. Пелинор беше набожен човек — какво ли би казал, ако всичко живо в замъка му започне да се чифтосва? Не, трябваше много да се внимава, та никой друг, освен Ланселет да не се докосва до вълшебното питие — може би щеше да е добре да даде малко и на Илейн…
Моргана преля готовата течност в едно шише и го сложи настрани. В същия миг чу, че някой я вика, и в стаята влетя Илейн.
— О, Моргана, ела бързо! Татко и Пелинор убиха дракона, но са обгорели лошо…
— Как така обгорели? Що за глупости разправяш? Да не би наистина да вярваш, че драконите летят и бълват огън?
— Не, не — отвърна нетърпеливо Илейн, — но върху двамата има от слюнката на чудовището, а тя изгаря като огън… Трябва да дойдеш и да превържеш раните им!
Моргана още не можеше да повярва. Хвърли поглед към небето навън. Слънцето клонеше на запад, почти докосваше хоризонта — трябва да бе седяла тук цял ден. Тогава се разбърза, излезе и нареди на прислужничките да й донесат ленено платно за превръзки.
Едната ръка на Пелинор бе силно обгоряла — да, раната много приличаше на изгаряне. Тъканта на туниката му бе разядена и той заръмжа от болка, докато Моргана заливаше мястото с целебен балсам. Ланселет бе по-леко обгорен отстрани по тялото, а на едно място слузта беше разяла ботуша му — на мястото на кожата имаше само тънък слой от нещо, подобно на желе, покриващо крака му. Той каза:
— Трябва много добре да почистя меча си — щом това нещо можа да изгори така ботуша, не смея да си представя какво би станало с крака ми, ако бе попаднало направо върху него — и потръпна.
— Защо сега не ми дойде някой от тези, които казваха, че си измислям разни истории за дракона — каза Пелинор, отпивайки от виното, което дъщеря му поднесе. — Благодаря на Бог, че се сетих да измия веднага ръката си в езерото, иначе щеше да изгори за минути, също като нещастното ми куче — видя ли трупа му, Ланселет?
— На кучето ли? Да — кимна Ланселет, — и се надявам никога повече да не виждам такава ужасна смърт… Но ти можеш да натриеш носовете на всички многознайници, като наредиш да закачат главата на дракона над вратата на замъка.