Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Сър Едуин стана и го попита любезно:
— Бих искал да изясня. В стомаха сте намерили само хляб, масло, рибен пастет, чай и морфин и никаква друга храна, така ли?
— Да.
— Тоест за продължителен период от време мъртвата е поела само сандвичи и чай, така ли?
— Така е.
— Има ли някакво безспорно доказателство за начина, по който морфинът е попаднал в организма?
— Не ви разбирам.
— Ще задам въпроса по-просто. Морфинът е могъл да бъде погълнат с рибния пастет, с хляба или с маслото върху него, с чая или с млякото, което е било добавено към него. Така ли е?
— Да.
— Има ли конкретно доказателство, че морфинът е бил в рибния пастет, а не в някоя от другите храни?
— Не.
— Всъщност морфинът е могъл да бъде взет и отделно, тоест не чрез някоя от тези храни? Могъл е просто да бъде погълнат като таблетка?
— Да, разбира се.
Сър Едуин седна.
Сър Самюъл започна кръстосан разпит:
— Въпреки това вие сте на мнение, че независимо от начина, по който е взет морфинът, той е бил погълнат едновременно с храната и чая?
— Да.
— Благодаря.
IV
Инспектор Брил се закле механично и отривисто. Застана решително на свидетелското място и с лекотата на професионалист безпристрастно изложи показанията си.
— Повикаха ни в къщата… Обвиняемата каза: „Сигурно рибният пастет е бил развален.“ Започнахме да претърсваме помещенията. В килера намерихме измито бурканче от рибен пастет, поставено върху дъската за сушене на съдове, и още едно бурканче, наполовина празно. Продължихме да претърсваме килера…
— Какво още открихте?
— В пукнатината между дъските на пода зад масата намерих парченце хартия.
Показаха го на съдебните заседатели.
— Разбрахте ли от какво е парченцето хартия?
— Част от етикет, който обикновено се използва при стъклените опаковки с морфин.
Адвокатът на подсъдимата се надигна бавно и спокойно.
— Намерили сте това парченце в пукнатина на пода — попита той.
— Да.
— Част от етикет ли е?
— Да.
— Открихте ли другото парче от етикета?
— Не.
— Не намерихте ли стъклена тубичка или шишенце, от чийто етикет е могло да бъде откъснато парченцето?
— Не.
— В какво състояние беше парченцето, когато го видяхте на пода? Чисто ли беше или изцапано?
— Изглеждаше току-що откъснато.
— Какво искате да кажете?
— Върху едната му страна имаше малко прах от пода, но иначе беше чисто.
— Възможно ли е да е престояло там по-дълго време?
— Не, беше паднало на пода съвсем наскоро.
— Тоест твърдите, че е попаднало там в деня, когато сте го открили, не по-рано. Така ли?
— Да.
Сър Едуин изсумтя и седна на мястото си.
V
На свидетелското място застана сестра Хопкинс. Лицето й беше зачервено и излъчваше самодоволство.
„Въпреки всичко — помисли си Елинор — сестра Хопкинс не ме плаши толкова, колкото инспектор Брил. Безчовечността на инспектора ме парализира. Той определено е част от голямата машина. Сестра Хопкинс поне има човешки чувства и предубеждения.“
— Казвате се Джеси Хопкинс?
— Да.
— Вие сте правоспособна участъкова сестра и живеете в „Роуз Котидж“, Хънтърбъри. Така ли е?
— Да.
— Къде бяхте на двайсет и осми юни?
— Бях в имението Хънтърбъри.
— Повикаха ли ви?
— Да. Госпожа Уелман бе получила втори инсулт. Отидох да помогна на сестра О’Брайън, докато намерят още една сестра за болната.
— Взехте ли със себе си чантата си?
— Да.
— Кажете на съдебните заседатели какво имаше в нея.
— Бинтове, марли, спринцовка, някои лекарства, включително и една опаковка морфин хидрохлорид.
— Защо тази опаковка беше в чантата ви?
— Трябваше всяка сутрин и вечер да инжектирам морфин на една от болните в селото.
— Какво съдържаше опаковката?