Застрашеният вид
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-640-7
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Застрашеният вид». Краткое содержание книги:
„ХОРА… КЪДЕ СМЕ?“
Четиридесет и осем души, оцелели от катастрофата на полет 815 на „Океаник Еърлайнс“, се събуждат на неизвестен тропически остров. Приятели, врагове, „странни птици“ — те трябва да се сплотят, да станат добър екип, за да оцелеят. Но островът няма да позволи това да се случи така лесно…
Защитничката на природата, Фейт Харингтън, е една от най-ценните фигури, която може да помогне за оцеляването. Изстрадвайки своето минало, разкъсвана между чувството за вина и ниското й самочувствие, Фейт ще трябва да се бори с реалността, заобиколена от непознати във вражеската обстановка, която предоставя островът.
Ще даде ли мистериозната обстановка възможност на Фейт да започне живота си наново? Или младата жена ще стане първата жертва на опасния остров?
Но това даде резултат.
— Ъ? — изпъшка Джордж и излезе от немия си ступор.
Втурна се напред и замалко да стъпи върху клона, който Фейт продължаваше да държи. Точно навреме се наклони на другата страна, подхлъзна се и падна от площадката на земята. Ризата му се закачи на един от бодливите храсти, а той падна тежко на гърба си.
— Уф — остана да лежи стреснато няколко секунди, после се изправи тромаво на крака и побягна през малкото каменисто плато, като в бързината се спъваше в коренища и камъни.
Фейт го следеше през рамо, все още, без да помръдва клона. Искаше да е сигурна, че той е вън от опасност, преди да предприемеше нещо друго. Най-накрая той спря на другия край на платото и от там се обърна да погледне.
— Убий това проклето животно — извика с пресипнал глас.
Фейт го погледна, после фокусира камъка в краката си и го изрита надалеч в сянката на някакви тръни. После си пое дълбоко дъх, пусна клона и скочи възможно най-бързо.
Змията ядосано изсъска, нави се в атакуваща позиция, но като видя, че наблизо няма кого да нападне, почти веднага се обърна, бързо се шмугна между камъните и се изгуби в някаква цепнатина.
Фейт изпусна въздишка, без да подозира, че е задържала толкова въздух в себе си. Точно тогава чу викове от джунглата зад гърба на Джордж. Обърна се и видя сред дърветата малка групичка от оцелелите й спътници. Най-напред вървеше Лок, следван от Майкъл, Клер и още двама, чиито имена не знаеше.
— Какво стана? — извика Клер.
Майкъл изтича към Джордж.
— Чухме ви да викате чак от плажа… Някой да не е пострадал?
Фейт смръщи вежди, очаквайки сега Джордж да каже „Тази пусна една опасна змия да избяга — тя е луда…“, но когато го погледна, Джордж й се усмихваше.
— Ще ви кажа какво стана — поде той с нормалния си гръмогласен тон, — това момиче ми спаси живота, това стана!
После всички заговориха в един глас, всички искаха да им разкажат. Само Лок мълчеше, като потъркваше брадичка и местеше поглед ту към Джордж, ту към Фейт. Джордж говореше бързо и за минута разказа на останалите цялата случка.
— Браво, Фейт. — Майкъл я потупа по гърба. — Много смело.
Клер кимна и леко потрепери.
— Определено смело — каза тя. — Веднъж налетях на една смъртоносна змия, докато вървях из храстите, те могат да ти изкарат акъла от страх!
Най-накрая Джордж вдигна ръка в знак, че иска да каже нещо. Той се обърна към Фейт:
— Бях в много лошо положение и не знам как щях да се оправя, ако не ми се беше притекла на помощ. А след някои неща, които се случиха по-рано… ами, не бих те обвинил, ако ме беше отминала.
Фейт се изчерви. Клер тихо се изкиска, а двамата непознати се спогледаха.
— Както и да е, аз не съм по големите думи, така че просто ще кажа: Благодаря ти, Фейт. Ти си смел и благороден човек. И добър приятел. Няма да забравя това — очите му бяха много искрени, когато й подаде ръка.
— Аз… ъ… ти… — тя бе толкова изненадана и трогната, че не знаеше какво да отговори. Хвана ръката му и я стисна.
И точно когато я дръпна, зърна яркоцветните пера над главата си. За момент помисли, че е малкото папагалче, което прелетя преди малко, но когато вдигна очи, разбра, че е по-голяма птица, която се изгуби сред дърветата. Сърцето й подскочи.
— Извинете ме — каза на Джордж и на останалите. — Сега ще се върна.
И се понесе след птицата, докато тя летеше ниско, почти до земята. Преведе я през няколко петна от светлина и сянка, през няколко каменисти плата и покрай един малък буен поток. За миг толкова се отдалечи, че Фейт бе сигурна, че ще я изгуби пак, и тази мисъл почти разби сърцето й. Но тогава съвсем неочаквано я видя на една покрита с мъх малка поляна. Стърчеше на един камък и си чистеше перата.
Останала без дъх, Фейт се закова на място и я зяпна.
Слънцето осветяваше поляната и най-сетне успя да я види ясно. Птицата вдигна глава и скочи от камъка на няколко крачки на земята. После изчурулика и пак скочи на камъка.
Фейт стоеше и я гледаше. После чу шум от криле над главата си и вдигна очи. Точно над себе си видя почти същите птици — бяха десетина-дванайсет. Те също кацнаха на полянката. Фейт зяпна, когато заваляха към земята като разноцветни скъпоценни камъни.
Скоро не можеше вече да намери своята птица сред останалите. Папагалите подскачаха по земята, местеха се и се разминаваха. После сякаш по команда хвръкнаха едновременно във въздуха, плавно и елегантно, като частици на един цял организъм. Плясъкът на крилете им изпълваше въздуха, докато се издигаха нависоко, волни и пълни с живот.