Застрашеният вид

Тя слабо си спомняше как бе излязла от апартамента на Арельо, как бе минала през фоайето на хотела, как бе се возила в таксито до хотела. Но сега, след като се прибраха в хотелската стая, съзнанието й започна да се пробужда от дълбокия унес, поне малко от малко. Смазана от огромната тежест на случилото се, тя стигна до леглото си с омекнали крака. Внимателно приклекна на ръба на матрака. Чувстваше, че сърцето й бие бясно и че сълзите й всеки момент ще рукнат като дъжд. Болеше я главата, болеше я стомахът, болеше я сърцето, прииска й се за миг да се завърне обратно в безчувствения ступор отпреди малко.

— Това не може да е истина — отчаяно повтаряше тя. — Оскар, моля те, кажи ми какво става всъщност, а? Защото аз просто не схващам.

Беше го зяпнала с надежда, срещу всякаква логика, той да й каже нещо, което да й помогне. Че той може да предложи някакво обяснение, някаква информация, която да помогне, та мозъкът й да види някакъв смисъл в абсурда, който й се случваше. Това все още можеше да оправи нещата.

— Вече ти казах — Оскар измъкна спринцовката от джоба си и внимателно я остави на шкафа. — Стана точно така, както беше планирано. Планирахме този момент още преди ти и аз да се срещнем — беше нещо като… съдба — той изрита обувките си и се метна на леглото.

Мозъкът на Фейт буксуваше като замръзнал акумулатор при минусови температури. Но все пак започваше да прави някакви връзки, които май е трябвало да направи по-рано.

— Чакай, значи ти си познавал тези хора отпреди пътуването? Мо, Руни, Младши…

— Естествено — той хвърли шапката и очилата на леглото и я погледна. — Главно онлайн, разбира се. Но всички сме членове на МАЖ отпреди. Е, само най-доверените хора от групата бяха посветени в плана.

— И когато с теб се запознахме — тя се мъчеше с всички сили да разбере, — ти си търсил просто някого, който да познава Арельо? Някой, който да ти осигури достъп до него?

— Но сега ти си много повече от това, бейби — Оскар й отправи нещо, което може би наричаше окуражаваща усмивка. — Ти не просто беше идеална за целта, но и се оказа много сладко гадженце — той скочи на леглото до нея и то подскочи няколко пъти. После лепна звучна целувка на бузата й. — И затова променихме мъничко плана, за да не свършиш в затвора.

Тя го отблъсна и цялото й тяло потрепери.

— Чакай — каза тя. — Вие всичките сте искали да стоварите вината върху мен?

— Разбира се. Най-достоверно е, нали. Но след като се сближих с теб, аз наистина те опознах. Ти имаш потенциал — всъщност щяхме и да те посветим в плана, ако бе показала готовност за това — вдигна рамене той. — Ясно беше, че не си готова, затова преминахме към план Б. Както и да е, сигурен съм, че скоро ще обмислиш нещата и ще видиш, че сме постъпили правилно. Тогава всичко ще си дойде на мястото.