Застрашеният вид
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-640-7
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Застрашеният вид». Краткое содержание книги:
„ХОРА… КЪДЕ СМЕ?“
Четиридесет и осем души, оцелели от катастрофата на полет 815 на „Океаник Еърлайнс“, се събуждат на неизвестен тропически остров. Приятели, врагове, „странни птици“ — те трябва да се сплотят, да станат добър екип, за да оцелеят. Но островът няма да позволи това да се случи така лесно…
Защитничката на природата, Фейт Харингтън, е една от най-ценните фигури, която може да помогне за оцеляването. Изстрадвайки своето минало, разкъсвана между чувството за вина и ниското й самочувствие, Фейт ще трябва да се бори с реалността, заобиколена от непознати във вражеската обстановка, която предоставя островът.
Ще даде ли мистериозната обстановка възможност на Фейт да започне живота си наново? Или младата жена ще стане първата жертва на опасния остров?
Когато тя излезе от банята, Оскар беше с гръб към нея — седеше на ръба на леглото и ровеше в куфара си, който бе на пода в краката му. Тя още веднъж се спря пред спринцовката. Трябваше само да я вземе. Можеше да я забие във врата или в рамото на Оскар и той изобщо нямаше да усети какво става. Ако успокоителното и отровата си свършеха работата, тя щеше да успее да изчезне далеч преди някой да го намери.
Но още веднъж се отказа от спринцовката. Не можеше. Дори и при тези обстоятелства, дори на него.
Вместо това грабна металната кофичка за лед от другото шкафче. Бързо, за да не изгуби кураж, скочи и я стовари с всичка сила в тила на Оскар.
— Ей, аз — избърбори той изненадан. После се срути като марионетка с отрязани конци, плъзна се от леглото и падна върху отворения си куфар.
Фейт остана така за момент, вкаменена, вторачена в него, с кофата за лед в ръка. Гърдите му се повдигаха и се спускаха, което доказваше, че е жив. Тя почти очакваше той да скочи, да се нахвърли върху нея и всичко да приключи.
Но Оскар не се помръдна. Стъписана от собственото си дело, тя изтърва кофичката за лед на леглото и закри уста с двете си ръце, като се молеше да не повърне или да не припадне. После усети, че времето изтича, и се хвърли към телефона, като прескочи лежащия по очи Оскар, за да стигне до него. Набра с треперещи пръсти местната полиция.
— Д-д-добър ден — каза с пресипнал глас, който и самата тя не можа да познае. — Трябва да съобщя за престъпление. Конференцията за околната среда — някой трябва незабавно да провери доктор Арельо — не позволявайте на охраната да ви спре. Много е важно да му се окаже медицинска помощ колкото се може по-скоро — беше му инжектирана змийска отрова, определено от отровен вид, но не знам точно какъв. Така че ще ви трябва проба за идентификация или универсална противоотрова… — не беше сигурна дали не бе твърде късно, но трябваше да опита.
— Разбирам — служителят прозвуча леко изненадан и може би се усъмни. — Къде се намира жертвата?
В един панически миг Фейт не можа да се сети за името на хотела на Арельо. После изведнъж изскочи в паметта й и го каза.
— Добре — каза спокойно служителят. — А вие откъде се обаждате, госпожице?
И Фейт, вечното добро момиче, което цял живот си бе оправяло леглото, бе писало домашните си, бе уважавало по-възрастните, и този път послушно си отвори устата да отговори. Но новата Фейт, тази личност, родена току-що в новата игра, чиито правила не знаеше, но трябваше да играе, дойде на себе си и се спря тъкмо навреме.
— Ммм… аз съм… някъде другаде — заекна тя. — Трябва да затварям. Довиждане.
Затвори телефона с паническото усещане, че я следят подозрителни очи. Обърна се и забеляза, че гълъбът я гледа с кръглите си черни очички. Тя също го погледна и той отлетя, пляскайки с криле.
Фейт също „полетя“: дръпна чекмеджетата на гардероба и започна да хвърля нещата си в ръчната си чанта с най-голямата бързина, на която беше способна. Сега, след като направи всичко, което можеше, за да спаси Арельо, й оставаше само да бяга далеч от това място. Колкото е възможно по-далеч. Част от нея знаеше, че няма да се свърши само с това, но за останалото щеше да мисли по-късно.
Някак успя да излезе, да си хване такси и да стигне на летището. Едва забелязваше тълпите пътници, които се движеха покрай нея, докато намери гишето на „Океаник Еърлайнс“.
— Трябва да заменя този билет — каза тя на служителката. — За по-ранен полет.
Жената взе билета й.
— Разбирам — каза тя приветливо. — Искате да се върнете по-рано в Щатите.
— Моля ви — стараеше се да говори с възможно най-спокоен тон. — Трябва да се прибера вкъщи сега… днес. Много е важно. Може ли да се прехвърля за друг полет?
— Ще видя какво мога да направя.
Служителката сведе глава към компютъра и пръстите й пъргаво заиграха по клавиатурата. След миг вдигна глава и се усмихна:
— Всъщност май току-що някой се е отказал да пътува с полет 815, на който пътниците ще започнат да се качват след петнайсет минути. Явно днес е щастливият ви ден.
23
Фейт си пое дълбоко дъх.
— Скачай, идиот! — викна тя с всичка сила.
Бе извикала толкова силно, че птичките от близките дървета се разхвърчаха и листата се раздвижиха. Дори и тя малко се уплаши. Не й беше присъщо да вдига такъв шум.