Прашинка в Божието око

— Най-добре засега да не се опитваме да ги готвим — застанал до вратата, отбеляза Ренър. — Може да са деца. Малки сламкарчета.

Сали рязко се обърна и отвори уста. После се насили да възстанови научното си хладнокръвие. Не че щеше да се включи в готвенето преди да разбере какво представляват.

— Господин Ренър — каза Хорват, — защо главният астрогатор на „Макартър“ проявява интерес към проучването на извънземната анатомия?

— Корабът не е в състояние на бойна готовност и дежурството ми свърши — отвърна Ренър. Той нарочно пропусна да спомене заповедта на капитана екипажът да не се пречка на учените. — Гоните ли ме?

Министърът поклати глава.

— Не. Но предложението ви за малките извънземни ми се струва несериозно.

— Ни най-малко. Те може да сменят втората си лява ръка, както ние сменяме млечните си зъби. — Един от биолозите кимна в знак на съгласие. — По какво друго се различават? По големината си ли?

— Онтогенезата повтаря филогенезата — обади се някой.

— О, я млъквай — отговори му друг.

Извънземната върна на Кели оръжието и се огледа. Ренър беше единственият офицер в стаята. Тя се приближи до него и се пресегна за пистолета му. Главният астрогатор го изпразни и й го подаде, после се остави да го подложи на същия педантичен преглед. Този път сламкарката работеше много по-бързо — ръцете й се движеха с почти светкавична скорост.

— На мен ми приличат на маймуни — каза Ренър. — Предшественици на разумните сламкари. Което би могло да означава, че и вие имате право. Обитателите на десетки планети ядат маймунско месо. Но засега не бива да рискуваме.

Сламкарката свърши с оръжието му и го остави на масата. Офицерът го взе и свъси вежди — на плоската ръкохватка бяха залепени заоблени пластмасови издатини, вече напълно втвърдени. Дори спусъкът изглеждаше променен. Ренър подхвърли пистолета в дланта си и той внезапно легна отлично, все едно бе част от ръката му.

Астрогаторът го подаде на Хорват.

Възрастният министър го разгледа.

— Очевидно нашата гостенка има опит с техниката — каза той. — Не разбирам от оръжия, разбира се, но пистолетът изглежда съвършено пригоден за човешка длан.

Ренър си го взе. Нещо в забележката на учения го подразни. Липсваше й ентусиазъм. Може би оръжието не пасваше в ръката на Хорват толкова добре, колкото в неговата?

Сламкарката отново се заоглежда, като въртеше тялото си и плъзгаше очи по присъстващите. Явно чакаше нещо.

Едно от дребните създания седна по турски пред Ренър и също зачака. Нищо в поведението му не издаваше страх. Офицерът се пресегна и го почеса зад ухото — зад дясното ухо. Подобно на голямата сламкарка, то нямаше ляво — раменните мускули на лявата ръка се спускаха от темето му. Но почесването, изглежда, му хареса. Ренър предпазливо избягваше самото ухо, което беше голямо и деликатно.

Сали го наблюдаваше, чудеше се какво да направи и също се питаше какво я безпокои в главния астрогатор. Не нелепото почесване на извънземната маймуна, а нещо друго, нещо в ухото…