Прашинка в Божието око

Някои трябваше да са структурни елементи на полето или на загадъчния двигател, който работеше с него. Други сигурно бяха оригинални нови изобретения, изпълняващи познати функции, нови вериги, поне за обикновен минен инженер. Разпозна оръжия, оръжия на големия кораб, оръжия на лодките в хангара, лични оръжия, носени от извънземните, които се бяха събрали до херметичния шлюз.

Това не я изненада. Знаеше, че тази нова класа дава, а не изпълнява заповеди. Естествено, че носеха оръжие. Можеха дори да са воини.

Двойният люк бе прекалено сложен, прекалено лесен за разбиване, прекалено примитивен — напразно изразходвани метали и други материали. Тук имаше нужда от нея, тя го разбираше. Новата класа трябваше да е дошла, за да я вземе — щом използваха такива неща, на борда не можеше да има инженери. Тя понечи да разглоби механизма, но извънземният я дръпна за ръката и тя се отказа от тази идея. И без това нямаше инструменти, а не знаеше какво е позволено да използва, за да си направи. Имаше време за това…

Около нея се събраха много други, почти като първия. Носеха странни обвивки, повечето еднакви, и имаха оръжия, но не даваха заповеди. Първият извънземен продължаваше да й говори.

Не виждаха ли, че не е посредничка? Тези от примитивната нова класа не бяха много интелигентни. Но те даваха заповедите. Първият изкрещя очевидна команда.

И не знаеха Езика.

Ситуацията не изискваше взимане на никакви решения. Една инженерка трябваше да върви там, където я водят, да ремонтира и преправя каквото може и да чака посредничка. Или господарка. А тук имаше толкова много работа, толкова много работа…

Сержантският кубрик беше превърнат в лаборатория за извънземни посетители. Самите сержанти трябваше да се пренесат в една от столовите на морските пехотинци. Цивилните бяха внесли промени из целия кораб.

Като лаборатория, на кубрика може би му липсваше нещо, но помещението бе обезопасено, имаше достатъчно течаща вода, контакти, котлони и автомати за освежителни напитки.

След продължителни спорове бяха решили да не се опитват да правят мебели за извънземните. Можеха да ги проектират само според тялото на онзи от сондата, а това изглеждаше абсурдно.

Имаше много камери и макар че в лабораторията се допускаше ограничен брой хора, можеха да наблюдават почти всички на борда. Сали Фаулър чакаше с учените и беше решена да спечели доверието на сламкарката. Не я интересуваше кой я гледа, нито какво ще й коства да го постигне.

Оказа се, че сламкарката е доверчива като дете. Още щом излезе от херметичната камера, тя подаде найлоновия чувал с малките паразити на първия войник, който посегна към него, и с това като че ли изгуби всякакъв интерес към тях.

Покорно отиде там, където я отведоха. На входа на лабораторията Сали я хвана за ръка. Съществото любопитно се заоглежда, като въртеше цялото си тяло. Когато момичето я пусна, извънземната просто застана на едно място и зачака инструкции.