Прашинка в Божието око

— Видяхте ли какво направи?

— Тъй вярно. Извънземният се… Кълна се, че се канеше да разглоби пулта.

— И аз така смятам. — Двамата раздразнено зачакаха, докато Уитбред приближаваше скутера към „Макартър“. Блейн не можеше да обвинява момчето, че не поглежда към пътника си, докато пилотира, но… не биваше да му се бърка. Накрая кабелите изтеглиха машината на борда.

— Господин капитан! — Беше Стейли, вахтеният юнкер, но Род и сам можеше да види. Към скутера бяха насочени няколко екрана и два от малките лазери, но тежките оръдия държаха на мушка извънземния кораб — той бе оживял.

На кърмата му сияеше ивица синкава светлина. Цветът на радиацията на Черенков. Внезапно до нея избухна бял проблясък.

— Корабът се движи, господин капитан — доложи Синклер.

— Дяволите да го вземат! — Собствените му екрани показваха същата картина.

— Искам разрешение да открия огън — обадиха се от артилерийската бойна част.

— Не! — Но какво правеше той? Имаха достатъчно време, докато Уитбред се качи на борда. Извънземният съд не можеше да избяга. Нито пък сламкарят.

— Кели!

— Да, господин капитан!

— Взвод морски пехотинци при херметичния шлюз. Придружи Уитбред и онова създание до лабораторията. Учтиво, сержант. Учтиво, но внимавай да не изчезне някъде.

— Слушам.

— Каргил!

— Тук, господин капитан — отговори помощникът му.

— Нали следи камерата в шлема на Уитбред през цялото време, докато беше на онзи кораб?

— Тъй вярно.

— Има ли вероятност на борда да се е намирал друг извънземен?

— Не, господин капитан. Просто нямаше място. Нали, Санди?

— Тъй вярно — потвърди Синклер. Блейн беше включил в комуникационна верига мостика и машинното отделение. — Не и ако това създание е трябвало да носи гориво. А и не видяхме вътрешни врати.

— Но нямаше и херметичен люк, докато не се отвори — напомни му Род. — Имаше ли баня?

— Ами, нещо от лявата страна до херметичния шлюз ми заприлича на тоалетна.

— Да. В такъв случай корабът е на автопилот, съгласни ли сте? Но не забелязахме извънземният да го програмира.

— Видяхме го да преправя контролния пулт, господин капитан — отвърна Каргил. — Боже мой! Смятате ли, че така управляват…

— Изглежда много нерационално, но това е единственият начин, по който съществото би могло да е програмирало автопилот — замислено рече Синклер. — И се движеше адски бързо, господин капитан. Мислите ли, че наистина е направило автопилот?

На един от екраните пред Род избухна проблясък.

— Видяхте ли? Синя светлина в херметичния шлюз. Това пък за какво беше?

— Може би, за да убие паразитите — предположи главният инженер.

— Едва ли. Вакуумът вече се е справил с тях — възрази Каргил.