Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Простена от безсилие, но се удържа да не го направи. Свлече се на четири крака и пропълзя до мястото, където изчезна Сюмаел. Видя черна вода, плуващи парчета лед, но нито следа от нея. Извърна се през рамо и видя Джоуд да тича надолу по склона сред облак сняг.

– Стой! – изкрещя му. – Прекалено тежък си!

Стори му се, че забеляза движение под леда, допълзя до мястото, просна се по корем и отрина снега, но колкото и да се взираше, не видя нищо освен черна вода и балончета въздух.

Анкран дотича до реката, но още при първата му стъпка върху леда той простена и Анкран се закова намясто и разпери ръце да запази равновесие. Нищо тичаше с огромни крачки през снега надолу по течението към оголено от снега петно лед в средата на реката, от което стърчаха остри назъбени скали.

Ужасяващата тишина се проточи.

– Къде е? – изкрещя Ярви.

Рълф се беше вторачил в него от брега, зяпнал с уста.

Колко дълго може да издържи човек без въздух? Със сигурност не толкова дълго.

Видя Нищо да прави няколко крачки от брега към средата на реката, където спря и вдигна над главата си меча, насочен с върха право надолу.

– Луд ли си? – изпищя Ярви, но в момента, в който го направи, знаеше отговора.

Естествено, че беше.

Мечът полетя надолу и от леда право нагоре пръсна фонтан. Нищо се свлече на колене и бръкна със свободната си ръка във водата.

– Хванах я! – той измъкна Сюмаел от водата.

Тя висеше като парцал в ръката му и от дрехите й течаха струйки ледена вода, докато я влачеше към брега, където чакаха Рълф и Джоуд.

– Диша ли? – изкрещя Ярви, докато пълзеше на четири крака към брега – не смееше да се изправи, за да не я последва във водата.

– Как мога да знам? – попита Джоуд и коленичи до нея.

– Доближи си бузата до устните й!

– Не мисля!

– Вдигни й краката!

Ярви се изправи от леда и затича към тях по брега.

– Какво?

– Обърни я с главата надолу!

Джоуд се подчини без повече въпроси, хвана Сюмаел за глезените и я вдигна нагоре. Отпуснатата й глава се люшна настрани в снега. Ярви дотича до нея, бръкна с два пръста в устата й и ги натика в гърлото й.

– Хайде! – изръмжа той и натисна. – Хайде!

Беше видял майка Гундринг да прави това, когато едно момче падна във вира на мелницата.

Момчето умря.

Сюмаел не помръдваше. Беше леденостудена като мъртвец и Ярви изсъска през зъби накуп всичките молитви, които му дойдоха наум, дори не знаеше към кого ги отправяше.

Усети ръката на Нищо на рамото си:

– Смъртта чака всички ни.

Ярви се отърси от ръката му и натика още по-здраво пръсти в гърлото на Сюмаел:

– Хайде!

Изведнъж като ощипано в съня си дете тя подскочи и изкашля малко вода. Успя да поеме глътка въздух, задави се и повърна още вода.

– Богове! – каза Рълф и отстъпи стъписан заднешком.

Ярви остана не по-малко изненадан от него. Със сигурност не беше предполагал, че някога ще се радва така, когато някой повърне в ръката му.

– Ще ме пуснеш ли вече? – изграчи Сюмаел и извъртя нагоре очи към Джоуд.