Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

– Мъдро – каза Шидвала.

– А към вас – останалите – добави Ярви. – Спасихте ни живота.

– Тук всяко живо същество трябва да ти е приятел. – Тя се усмихна, сбръчканото й лице напомни на Ярви за майка Гундринг и той за момент изпита почти болезнена тъга по дома. – Зимата ни е достатъчен враг.

– Знаем това. – Ярви извърна поглед към Сюмаел, която седеше свита до огъня. Беше наметната през раменете с одеяло и притворила очи, се поклащаше леко напред-назад. Лицето й почти си беше върнало цвета.

– Може да останете тук, докато мине зимата.

– Аз не мога – каза Анкран и гласът му потрепери, когато стисна зъби. – Трябва да се върна при семейството си.

– И аз при моето – каза Ярви, но не спомена, че за разлика от Анкран той бързаше да убие един от своите, не да го спасява. – Трябва да продължим по пътя си, но се нуждаем от много неща.

Шидвала ги огледа един по един и повдигна многозначително вежди:

– Очевидно. Ще се радваме да търгуваме с вас.

При споменаването на търговия синовете й се усмихнаха широко и закимаха одобрително.

Ярви и Анкран се спогледаха, после Анкран разпери длани:

– Ние нямаме нищо за размяна.

– Имате меч.

Нищо се намръщи още по-силно и стисна меча здраво в прегръдките си. Ярви си спомни как само преди минути беше готов да избие тези хора.

– Той няма да се раздели с него – каза.

– Виждам друго, което ще ми свърши добра работа. – Брадатият гледаше през огъня право в Сюмаел.

Джоуд изпъна гръб, а Рълф изръмжа тихо.

– Няма да продадем когото и да било от нас – отвърна Анкран и в тона му имаше солидна доза острота. – На никаква цена.

Шидвала се засмя:

– Не ни разбра правилно. Тук металът е рядкост. – Тя пропълзя на колене до Сюмаел, протегна ръка към пазвата й и подръпна проблясващата издайнически верига. – Ето това искаме.

Ярви усети устните си да се разтягат в усмивка. Доста време беше минало, откакто за последно се бе усмих­вал, и усещането беше приятно.

– В такъв случай... – Той размота протрития си шал от корабно платно и извади своята, по-дебела и тежка верига. – Може би ще искате и това.

Очите на брадатия мъж грейнаха от възбуда, когато я претегли в ръка, но в следващия момент зяпна от изненада, когато видя Нищо да разтваря рязко пазвата си:

– А също това – каза той, докато измъкваше тежките масивни брънки.

На лицата на всички грейнаха широки усмивки. Ярви се наведе над огъня, сплете пръсти пред гърдите си, както правеше майка му, и каза:

– Да търгуваме.

Нищо се наведе към него и прошепна в ухото му:

– Казах ти, че стоманата ще е отговорът.

Последен трясък, ръждивият нит се скъса на две и нашийникът на Нищо рязко се разтвори.