Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Давай нататък — отвърна Мак по-нетърпеливо, отколкото бе възнамерявал.
— Да, сър — каза сержантът. — Вижте как целта се появява от южния край на наблюдавания район. Забелязвате ли как се движи на север?
Мак кимна.
— С каква скорост? — попита Андерсън.
— Предполагам с около сто и двайсет — сто и четирийсет мили в час. Системата на Бреговата охрана е такава, че не поставят квадратчета с данните на въздушния трафик. Ето го онзи огромен танкер, на северозапад от целта, на около осем мили в този момент. Можете да видите и още няколко по-големи съда ето тук, в района, към който се е насочил албатросът.
— Окей. Значи смятате, че това е… охо! — възкликна Мак, тъй като от лявата страна на екрана се появи нова цел с двойно по-голяма скорост. Радарната й отметка бе ясно бяло петно, което бързо се сближаваше с движещата се на север отметка на албатроса. — Дайте по-бавно — нареди Мак.
Записът се забави до една четвърт от скоростта си. Радарните отметки на албатроса и гълфстрийма бавно се сближаваха с пробягването на радарния лъч на всеки четири секунди.
— Нашият човек лети без светлини, разбира се — промърмори Андерсън и Мак кимна. — Но нямахме намерение да летим на петнайсет метра над водата или извън нашата зона на контрол.
— Ето го петролният танкер — добави Джейкъбс и го посочи с лазерния си лъч. — Ако продължите курса на гълфстрийма с още пет мили, той ще пресече курса на кораба.
— Какво е това? — попита Мак и светна със своята показалка върху точка на север-североизток от албатроса, но само на косъм разстояние от курса запад-изток на приближаващия гълфстрийм.
— Мисля, че е друг кораб — отвърна Джейкъбс. — Албатросът ще мине западно от него. Вижда ми се достатъчно голям, за да бъде сухотоварен или пътнически кораб.
— Мили боже — възкликна Мак, без да откъсва очи от екрана. — Нашият гълфстрийм ще се размине на косъм с него.
Джейкъбс отново кимаше.
— Сър, погледнете това. Спомняте ли си, че на предишния запис не можахме да проследим албатроса в десетмилния обхват? Вижте го сега тук на осеммилния обхват върху записа на Бреговата охрана. Променя курса си. Ето тук. Видяхте ли? Променя курса си на изток с… двайсет градуса. Това напълно променя уравнението. Той сега се е насочил право към товарния кораб и… точката на пресичане на курсовете на нашия гълфстрийм и албатроса се отмества на изток и… опитвам се да пресметна времето, но и двата самолета ще стигнат до точката на пресичане по едно и също време.
Генерал МакАдамс, подполковник Андерсън и двамата сержанти гледаха като омагьосани как целите се носят една към друга, отметката на албатроса изчезна при няколко кръга на радарния лъч, когато приближаваше неидентифицирания нов кораб, след това се появи ярка на север от кораба по същото време, когато в същата точка се появи и отметката на гълфстрийма.
— Тук гълфстрийма изглежда завива — каза сержантът.
— Издига се. Вече са „отключили“ компютъра и се издигат.
— Добре, албатросът се появява при още две обиколки на лъча, след това сякаш се забавя, отметката става по-слаба и… накрая изчезва, вероятно когато е потънал.
— Пуснете го отново, моля — нареди Мак и лентата бавно се завъртя назад, за да пуснат отново точката на сливане на отметките.
След четвъртото повторение Мак се облегна назад, поклати глава, а мислите му запрепускаха.
— Мамка му!…
— Да.
— По дяволите, Джон, ти каза, че не са били толкова наблизо един до друг.
— Аз… казах ви, онова, което знаех в момента, сър. Това не е същата точка, която Бреговата охрана е отбелязала като място на катастрофата.
Сержант Джейкъбс отново погледна в записките, придружаващи лентата.
— Те също са го забелязали, сър. В тези бележки са посочили коригираните координати. А и не забравяйте, че… ви предупредих, че моите изчисления се базираха на това, че курсовете са непроменени.
Мак им махна с ръка да млъкнат.
— Не се безпокойте, момчета, не искам да обвинявам в нещо когото и да било. Но сега сме изправени пред потенциален проблем.
— Записите не бива да излизат „живи“ оттук, господин генерал — каза Джон Андерсън.
— Не в това е въпросът, Джон. ФАА се опитват да ликвидират онзи пилот, а тук се вижда, че той би могъл да се блъсне не в един, а в два обекта.
— Добре де, какво е търсил толкова ниско, а? — попита Андерсън.