Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Джейкъбс се обърна към генерала.
— Сър, от седемте записа това е единственият, на който виждам отметка на неидентифициран бързодвижещ се обект там, където вашият човек се спуска под шестстотин метра. Отметките на всички останали записи показват отражение от реактивния самолет, освен… тук. — Той използва собствената си лазерна показалка, за да освети една точка, значително по на запад в левия край на екрана. — Но това е единственият запис, който го показва, докато е на около трийсет и три метра от водата.
— И всички смятаме, че няма друг конфликтен трафик?
Всички в залата кимнаха, освен подполковник Андерсън.
— Господин генерал, още не сме видели записа на Бреговата охрана.
— Сър — намеси се сержантът, — има още една цел на този запис. Отметката е непостоянна и курсът й е на север, докато вашият самолет лети на изток. Видяхме я и на записите на ауакса. Докато нашият гълфстрийм идва от лявата страна на екрана, този приятел идва отдолу… от юг. Първо се появява ей тук, долу, радарът улавя транспондерът му да писука на хиляда и двеста, излъчва кода за визуален полет и височината му е около шейсет и пет метра. Така. Както казах, това е в дъното на екрана — да не забравяме, че горе е север — и тази точка е на около двайсет мили южно от предполагаемото място на падането на албатроса. Предполагам, че това е отметката на албатроса, ето тук, където виждате това петно. Сигналът е много слаб, но курсът му е на север.
— Не би ли могло да е онзи кораб, за който говорихме? — попита Мак, но се сепна и се поправи: — Разбира се, че не може. Извинете. Глупав въпрос. Танкерът плаваше на юг.
— Тъй вярно, сър, а според сигнала на транспондера на тази цел, тя се движи на север поне със сто мили в час, тъй че сме съвсем сигурни, че не е кораб.
— Но двата курса не се пресичат, нали? — попита Мак с известна тревога. — Курсът на нашия гълфстрийм, който идва отляво пресича или евентуално ще пресече северния курс на целта, която смяташ, че е албатросът, но ще бъдат ли те там по едно и също време?
Мак се бе навел напред, загрижеността му растеше, докато сержантът не поклати глава.
— Съвсем не, сър. Аз наложих съответните им курсове и, съгласно информацията, която имаме от гълфстрийма и записите на полета му, двата самолета се сближават доста, но се разминават на няколко мили.
— Добре.
— Стига, разбира се, албатросът да не е сменил курса си…
— Но бихте забелязали тази промяна, нали така?
Джейкъбс клатеше отрицателно глава.
— Ами, той навярно не е променил курса, но имаме добър сигнал от него само докъм десетина мили от евентуалната точка на сблъскване, а после той очевидно се е спуснал прекалено ниско или нещо се е случило с транспондера му, защото нямаме негова отметка след това. Значи можем само да проектираме полета му по този курс, а по него той се разминава с вашия гълфстрийм с мили.
— Разполагаме ли с радарния запис на Бреговата охрана? — попита Мак.
— Тъй вярно, сър. В момента се зарежда — отвърна сержантът.
Върху екрана отново се появиха компютърно генерирани изображения, този път на плавателни съдове под формата на големи цели, които пълзяха по морските пътища към и от залива Принц Уилям. Джейкъбс направи справка в съпровождащия записа материал, погледа екрана няколко секунди и освети район, южно от Валдес.
— Ето, това пак е приблизително точката на катастрофата, сър, съгласно данните от спасителната операция и тези на техните локатори, коригирана за… мисля, че го наричат го наричат преобладаващи течения. Съвпада напълно с продължения курс на албатроса от предишния запис.
— Колко близко можем да стигнем до времето на евентуалното падане на албатроса? — попита Мак.
Джейкъбс поклати глава.
— Не мога да знам, сър, от данните, с които разполагам.
Мак бе вече на крака, протегна се и посочи екрана.
— Сержант, прегледай този запис на бързи обороти и виж дали има нещо, което трябва да видим. Ние ще се поразтъпчем в коридора.
Мак и Андерсън едва бяха стигнали до машината за кока-кола в дъното на коридора, когато сержантът си подаде главата от вратата.
— Господин генерал? Господа, трябва да видите нещо.
Те се върнаха отново в залата.
— Напомням ви, че това е радар на повърхността — рече сержантът. — Не е като нашите авиационни радари, които наистина не могат да засекат нищо под триста метра височина.