Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Мамо? Ти знаеше ли за покупката на алкохол в Анкъридж?
— Да. Беше за планираното за Ситка парти, както и за друго в Кетчикан.
— Значи той не е…
— Не е.
— И ти си била с него през цялото време, нали?
Майка й кимна, ала отклони поглед и Ейприл почувства тръпките на опасението.
— Мамо? Била си с него непрекъснато, нали? Не би могъл да се измъкне.
— Бях там.
Ейприл забеляза тревожното изражение на Рейчъл.
— Мамо, какво има?
Рейчъл въздъхна, вгледа се известно време в ръцете си, преди да погледне отново дъщеря си.
— Няма да ми повярват, Ейприл. Аз съм му жена. А освен това тогава спях.
— По време на полета ли?
Тя кимна.
— О, Господи, мамо, тогава излиза, че той няма дори свидетел!
Ейприл премина списъка на предполетната подготовка, поставен в ламиниран калъф, и запали двигателя на черокито. Беше съсредоточена върху рулирането и засилването на самолета и едва след излитането си позволи да забележи колко хубав бе денят. Често наричаха Секуим банановия пояс на района около пролива Пюджит. Той оставаше откъм североизточния хребет на полуостров Олимпик, където имаше 240 слънчеви дни в годината — докато останалата част от пролива най-често бе скрита под булото на лека мъглица или дъждец.
Свежият западен вятър бе помел целия регион и небето грееше в кобалтово синьо. Бе регистрирала визуален полет в летището на окръг Кинг — „Боинг фийлд“. Ейприл обичаше да каца на първото летище на Сиатъл, обичаше познатата тръпка да се носи с малкия пайпър по пистата на фона на десетките боядисани в ярки цветове реактивни боинги, които чакаха да бъдат доставени на собствениците им. И сега предвкусваше с нетърпение същото изживяване.
Черокито се заиздига устойчиво над сините води на близкия пролив, южно от Порт Таунсенд и над канала Худ. Пистата на „Боинг фийлд“ целуна колелата на малкия едномоторен самолет някак прекалено бързо и тури край на едночасовия полет, изтекъл неусетно в размисли и тревоги.
Сега, след като юридическата машина се бе завъртяла, опасенията й от физическите наранявания на родителите й бяха напълно забравени. Изглеждаха незначителни в сравнение с емоционалния удар, който баща й бе понесъл с пълното отнемане на пилотските му права. Друг беше въпросът, че над семейството беше надвиснала и финансова буря, която би могла да се окаже унищожителна. Годишната заплата от двеста и двайсет хиляди долара, която командир Арли Роузън получаваше от авиокомпанията, щеше да бъде замразена, докато не получеше отново правото да лети, а като се имат предвид доказателствата, които ФАА трупаше и нарочно изопачаваше, това можеше да продължи незнайно колко дълго.
Докато рулираше, Ейприл забеляза дългогодишната си приятелка да й маха, след като бе видяла познатия чероки.
Неволно се усмихна. Грейси винаги се оплакваше, че не можела да привлече вниманието на мъжката половина от човечеството, но и двете знаеха, че това е шега. Грейси бе изключително привлекателна, горяща от енергия млада жена. Обличаше се стилно, но малко дръзко за очакваното от една голяма юридическа фирма, реши Ейприл. И сега беше ослепителна: черни обувки с високи токове, копринена блуза, минипола от туид и полуразкопчан блейзер. Цялата тази умопомрачителна за мъжете картинка се допълваше от изключително гъстата й грива червеникаворуса коса, която се развяваше на лекия ветрец.
Грейси приближи и внимателно се покачи на крилото, да отвори вратичката, докато Ейприл изпълняваше следполетните инструкции.
— Хубаво е човек да види отново стария нула-нула-седем-уиски — рече тя, като имаше предвид регистрационния номер на самолета — N6007W — с който сама бе летяла преди години.
— Все така приятно се лети с него. Бавно, но стабилно.
— Гладна ли си? — обърна разговора Грейси.
Ейприл поклати отрицателно глава.
— Нямам нищо против да пийна едно кафе, докато ти похапваш нещо — рече Ейприл, докато вървяха към частния терминал.
Направи поръчка за гориво и остави номера на клетъчния си телефон, след което се отправиха към корвета на Грейси. Заобиколиха летището и се отбиха в едно кафене близо до Музея на въздухоплаването. Там намериха едно сепаре и Грейси започна да изважда разни книжа от малкото си куфарче.
— Окей, Ейприл. Ето ти справка с цялата информация — имена, места и вероятни цени, — които трябва да прегледаш, преди да поръчаш изваждането на албатроса, както и флопидиск със същата информация за компютъра ти, както и самолетния ти билет.