Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Какво можем да направим? Искам да кажа… Добре де, това е тъп въпрос към колега.
— Не, не е. В основата на праведния им гняв е хипотезата, че командир Роузън просто е потопил самолета поради небрежност. От там тръгва всичко. Но обвинението, че е пилотирал в нетрезво състояние, е много сериозно и може да доведе до катастрофални последици. Ако в болницата са правили кръвни изследвания, когато са приели Роузън, една отрицателна кръвна проба би помогнала доста.
— Искате ли да се обадя в Анкъридж?
— Един човек от екипа ми вече се зае с това. Стискайте палци.
— Добре. Но той не е пил.
— Обвинението, че е нарушил правилата за визуален полет е ала-бала, но може да се окаже най-опасното от всички останали, ако могат да вдигнат врява като кажат, че е летял твърде дълго по уреди, без да е имал разрешение за това. Прослушах много внимателно записа от онзи разпит в болницата и командир Роузън за съжаление им е оставил вратичка чрез описанието си на обстановката.
— Но той е опитал да се върне.
— Прекалено късно. Онези ще кажат, че е загубил много време да се опитва по радиото да получи разрешение за полет по уреди.
Грейси барабанеше в бесен ритъм с молива си по писалището.
— О, по дяволите, по дяволите, по дяволите! Казвате, че най-тежко е обвинението за безразсъдно пилотиране?
— Техните думи и интерпретации — срещу неговите.
— Ами какво ще кажете за витлото?
— За съжаление точно натам се насочвам сега. Трябва да извадим достатъчно от останките на самолета, за да покажем, че перото на витлото липсва. Това е най-добрата ни защита. Те, разбира се, ще твърдят, че се е откъснало при удара о водата, но аз сериозно се съмнявам, че това би повлияло на един добър експерт. Останките са ни необходими, независимо колко ще струва изваждането им.
Грейси разтърка чело и въздъхна.
— Аз ще се заема с това.
— Грейси, знам, че си приятелка на семейството. Колко време му остава на командир Роузън до пенсиониране? Възможно ли е по-ранно пенсиониране?
— Отговорът е не просто „не“, а в никакъв случай „не“. Той е само на четирийсет и девет години. Ще се бори до последно, а дори когато се пенсионира някой ден, ще лети частно. Очаквам да лети и когато наближи деветдесетте.
— Първо трябва да му върнем лиценза.
— Значи, ако правилно разбирам, няма никаква възможност това незабавно отстраняване да бъде преразгледано бързо?
— Никаква.
Секуим, щата Вашингтон
Ейприл имаше несъзнателния навик да вдига телефонната слушалка още след първото позвъняване и този път не му измени, затова бе малко неподготвена да чуе донякъде познат мъжки глас.
— Госпожа Роузън?
— Госпожица Роузън е.
— Обажда се Уолтър Харисън от ФАА. Имам съобщение за командир Роузън.
— Ще трябва да говорите с адвокатите му, господин Харисън. И, между другото, онова оскърбително поведение няма да ви се размине. Ако бях на ваше място, щях вече да планирам ранното си пенсиониране.
От другата страна се чу злобен кикот.
— Значи сме заели позиция на отричане, така ли, госпожице Роузън? Е, вие може да искате да повярвате, че скъпото ви старче се е отказало от алкохола и аз разбирам вашата пристрастна лоялност. Но аз намерих доказателствата, не се шегувам.
— За какво, по дяволите, говорите?
— Той е посетил магазин за алкохолни напитки в Анкъридж току преди катастрофата, което означава, че обвиненията са валидни и така с възможностите му да застрашава безопасността на пътниците вече е свършено! В останките от онзи самолет трябва да има празни бутилки. Една пета галон бърбън, две бутилки водка — най-добрият приятел на алкохолика — бутилка ямайски ром и друга с много хубав коняк. Всичката тази пиячка е купена час преди излитането му от езерото Спенърд, а той лично е подписал разписката за покупката с кредитна карта.
Той замълча, но Ейприл бе твърде потресена, за да отговори.
— Знам, че ме смятате просто за едно червейче, госпожице Роузън. Но истината е, че баща ви е опасен пияница.
— Върви по дяволите! — изкрещя тя и тресна слушалката върху вилката.
Цялата трепереше. Вдигна отново слушалката да позвъни на Грейси, но пак я върна на място, в съзнанието й се плъзна отровна мисъл. Защо ще купува той толкова много алкохол? Защо един излекуван алкохолик изобщо ще купува пиене? Тя изпитваше все по-силна потребност да отиде при него, да говори с него, да се увери сама, но го нямаше никъде в къщата. От прозореца на пристроения, подобен на хамбар гараж струеше светлина, тя влезе през задната врата и го намери седнал на столче пред дърводелския тезгях.