Да извадим „Титаник“

— Удоволствието е мое, господин адмирал. — Воугъл постави на килима калъф за тромпет. — Извинете, че се появявам в такъв мърляв вид.

— Тъкмо щях да кажа — отвърна Сандекър, — че изглежда сте имали тежка нощ.

— Когато човек си обича работата, времето и неудобствата нямат почти никакво значение.

— Така е. — Сандекър се обърна и кимна към един дребен като джудже мъж, застанал в ъгъла на кабинета. — Господин Джон Воугъл, мога ли да ви представя командир Руди Гън.

— Разбира се. Командир Гън — усмихна се Воугъл, — аз съм един от милионите, които всеки ден следят чрез вестниците вашата експедиция „По течението Лорелай“. Не мога да не ви поздравя, господин командир. Това е голямо постижение.

— Благодаря ви — отвърна Гън.

Сандекър посочи още един мъж, който седеше на дивана.

— А това е моят директор по специалните проекти Дърк Пит.

Воугъл кимна на смуглото лице, което се набръчка от усмивка.

— Господин Пит.

Пит стана и кимна в отговор.

— Господин Воугъл.

Воугъл седна и извади протрита стара лула.

— Ще възразите ли, ако запуша?

— Съвсем не. — Сандекър взе една пура „Чърчил“ от кутията с овлажнител и я вдигна високо.

— И аз ще се присъединя към вас.

Воугъл разпали чашката на лулата си, облегна се назад и рече:

— Кажете ми, господин адмирал, корнетът на дъното на Северния Атлантик ли е бил намерен?

— Да, точно на юг от Гранд Банкс край Нюфаундленд. — Той погледна Воугъл със съмнение. — Как отгатнахте?

— Елементарно заключение.

— Какво можете да ни кажете за него?

— Доста неща всъщност. Първо, инструментът е от висока класа, изработен за професионален музикант.

— Значи няма вероятност да е принадлежал на някой любител? — попита Гън, спомняйки си думите на Джордино на „Сафо I“.

— Не — отвърна равнодушно Воугъл. — Няма такава вероятност.

— Можахте ли да определите времето и мястото на производството му? — поинтересува се Пит.

— Приблизителният месец е или октомври, или ноември. Точната година е 1911. И е бил изработен от много известната и представителна стара английска фирма „Бузи-Хокс“.

В погледа на Сандекър се четеше уважение.

— Вие сте свършили забележителна работа, господин Воугъл. Честно казано, ние се съмнявахме, че изобщо ще узнаем точната страна, а още по-малко — действителния производител.

— Това не е плод на изследователска надареност от моя страна, уверявам ви — заяви Воугъл. — Видите ли, корнетът е представителен модел.

— Представителен модел ли?

— Да. Обикновено всяко метално изделие, за чиято изработка е нужно голямо умение и е високо оценено като вещ, се гравира, за да отбележи някакво необикновено събитие или изключителна заслуга.

— Често срещана практика сред производителите на оръжие — отбеляза Пит.