Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Няма да съумеем да запазим мълчание още дълго време — каза Пит. — Всички осведомителни средства в света скоро ще надушат по нещо за най-грандиозното историческо откритие след отварянето на гробницата на Тутанкамон.
Сандекър стана от бюрото си и отиде до прозореца. Когато заговори, думите му излизаха много бавно и се чуваха така, сякаш идваха от далечно разстояние, носени от вятъра.
— Корнетът на Греъм Фарли.
— Моля, сър?
— Корнетът на Греъм Фарли — повтори замислен Сандекър. — Ако трябва да съдим по тази стара хорна, значи „Титаник“ може би лежи там долу в черната бездна красив и запазен, както в нощта, когато е потънал.
28.
За случайния наблюдател, застанал на брега, или за който и да е човек, излязъл да се поразходи с лодка по реката Рапъханък, тримата мъже, седнали отпуснато в стара, разнебитена гребна лодка, приличаха на най-обикновени запалянковци, тръгнали за риба в почивния им ден. Троицата бяха облечени с избелели ризи и дочени панталони и носеха спортни шапки, окичени с обичайните най-различни видове куки и стръв. Гледката беше съвсем типична — шестгнездовата каса за бира беше пусната във водата в рибарска мрежа, която се поклащаше до лодката.
Най-ниският от тримата — червенокос мъж с мършаво лице, се бе излегнал на кърмата и изглеждаше задрямал; държеше свободно пръта на въдицата, която беше закрепена към корковата тапа в червено и бяло и се полюшваше едва на шейсетина сантиметра от ватерлинията на лодката. Вторият мъж просто бе навел глава над едно отворено списание, а третият седеше изправен и механично извършваше движения на хвърляне на сребърна стръв. Той беше едър човек с доста охранен корем, който се подаваше през отворената му риза; имаше лениви сини очи и приветливо кръгло лице. Олицетворяваше съвършения образ на добродушния възстар дядо.
Адмирал Джоузеф Кемпър можеше да си позволи да изглежда добродушен. Когато притежаваш почти неограничена власт, каквато притежаваше той, не е нужно да гледаш с присвити хипнотизиращи очи или да бълваш огън като дракон. Адмиралът сведе поглед и се обърна с доброжелателен глас към дремещия мъж.
— Изненадан съм, Джим, че не си се запалил по риболова.
— Това трябва да се счита за най-безсмисленото нещо, практикувано от човека — отвърна Сандекър.
— Ами вие, господин Сийграм? Вие не сте хвърлили кука, откакто се закотвихме.
Сийграм вдигна глава от списанието и примижа към Кемпър.
— Ако се намери риба, оцеляла от замърсяването тук, господин адмирал, то тя ще изглежда като мутант от някой евтин филм на ужасите и ще бъде два пъти по-отвратителна на вкус.
— Тъй като вие, господа, ме поканихте тук — каза Кемпър, — започвам да подозирам, че в причината има нещо непочтено.
Сандекър нито потвърди, нито отрече.
— Джо, просто се отпусни и се наслаждавай на чудесната природа. Забрави за няколко часа, че си завеждащ „Кадри“ във Военноморските сили.
— Няма да е трудно, когато си до мен. Ти си единственият от всичките ми познати, който говори снизходително с мен.
Сандекър се усмихна.
— Не можеш да изживееш живота си с мисълта, че целият свят целува задника ти. Просто гледай на мен като на полезна терапия.
— Надявах се — въздъхна Кемпър, — че съм се отървал от теб веднъж завинаги, когато се уволни. Сега, изглежда, си се върнал да ме преследваш като досаден амбулантен търговец.
— Разбрах, че са скачали от радост в коридорите на Пентагона, след като напуснах.
— Да кажем по-точно, че не се проляха сълзи след твоето оттегляне. — Кемпър бавно започна да навива стръвта си. — И тъй, Джим, познавам те от доста години, за да не надуша в случая някакво изнудване. Какво сте си наумили двамата с господин Сийграм?
— Търсим „Титаник“ — отвърна нехайно Сандекър.
— Сериозно? — Кемпър продължи да навива макарата.
— Сериозно.
Кемпър отново метна въдицата.
— От какъв зор? Да му направите няколко снимки за публична изява ли?
— Не. За да го извадим на повърхността.
Кемпър спря да навива. Обърна се и погледна Сандекър.