Да извадим „Титаник“

Сандекър гледаше Воугъл, изучавайки всяка черта на лицето на възрастния мъж, сякаш го виждаше за първи път.

— „Есен“ — зашепна някак несвързано, като че ли на себе си Воугъл. — „Есен“ е стар химн. Това е била последната мелодия, която Греъм Фарли е свирил на корнета си.

— А не „По-близо до тебе, Господи“? — попита бавно Гън.

— Това е измислица — обади се Пит. — Последният тон, който се е чул от „Титаник“ точно пред самия край, е бил от „Есен“.

— Вие, изглежда, доста сте запознат с историята на „Титаник“ — отбеляза Воугъл.

— Корабът и неговата трагична съдба са нещо като заразна болест — отвърна Пит. — Възбуди ли ти се веднъж интересът, треската мъчно може да се овладее.

— Корабът сам по себе си не ме привлича особено. Но като специалист по историята на музикантите и техните инструменти, сагата на оркестъра на „Титаник“ винаги е разпалвала въображението ми. — Воугъл постави корнета в калъфа, затвори капака и го подаде през бюрото на Сандекър. — Ако нямате повече въпроси, господин адмирал, смятам да се отдам на една обилна закуска и да се метна в леглото. Прекарах тежка нощ.

Сандекър се изправи на крака.

— Много сме ви задължени, господин Воугъл.

— Надявах се да чуя това. — Очите на „Дядо Коледа“ примигнаха дяволито. — Има начин, по който можете да ми се отплатите.

— Какъв е той.

— Да дарите корнета на вашингтонския музей. Той ще бъде почетен експонат в нашата Зала за музика.

— Веднага щом нашите лаборанти изследват инструмента и вашия доклад, аз ще ви го изпратя.

— Благодаря ви от името на директорите на музея.

— Но не го приемайте като дарение.

Воугъл погледна колебливо адмирала.

— Не ви разбирам.

Сандекър се усмихна.

— Нека го наречем дългосрочен заем. Това ще ни спести разправиите, в случай че се наложи да го поискаме за временно ползване.

— Дадено.

— И още нещо — продължи Сандекър. — Нито дума не сме съобщили на пресата за находката. Ще ви бъда благодарен, ако засега и вие бъдете на наша страна.

— Не разбирам мотивите ви, но, разбира се, ще зачета молбата ви.

Дългунестият уредник на музея се сбогува и си тръгна.

— По дяволите! — изруга Гън миг след като вратата се затвори. — Сигурно сме минали на един хвърлей разстояние от корпуса на „Титаник“.

— Положително сте се намирали на косъм от него — съгласи се Пит. — Хидролокаторът на „Сафо“ проучва в радиус от двеста метра. „Титаник“ вероятно се е намирал точно отвъд края на обхвата ви.

— Само да имахме повече време. И поне да знаехме какво търсим, дявол го взел!

— Забравяте — намеси се Сандекър, — че вашите основни цели бяха да изпробвате „Сафо I“ и да проведете опити върху течението Лорелай. Океанографите ще има да проучват подробно в продължение на две години данните, които събрахте за дълбоководните течения. Съжалявам единствено за това, че не можехме да ви въведем към какво се домогвахме, но Джийн Сийграм и хората му по сигурността настояха дума да не казваме за каквото и да било сведение, свързано с „Титаник“, докато не сме в разгара на операцията по изваждането му.