Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
Мъркър натисна бутона, който задействаше механичната ръка. После пръстите му ловко заиграха по таблото, след като механизмът зажужа и ръката се изопна с цялата си дължина от два метра. Двайсет сантиметра не й достигаха, за да хване стърчащата от дъното фуния.
— Нужни са ми още трийсетина сантиметра напред — отбеляза Мъркър.
— Бъди готов — каза Джордино. — Придвижването може да промени положението ми.
Фунията като че ли премина с мъчителна бавност под клещите от неръждаема стомана на манипулатора. Мъркър внимателно отвори щипците над уширението на фунията, после натисна друг бутон и те се затвориха, но не навреме; подводният поток пое подводницата и я завъртя. Щипците се затвориха празни на не повече от два сантиметра над предмета.
— Тя се завърта наляво — извика Джордино. — Не мога да я удържа.
Пръстите на Мъркър бързо се задвижиха по таблото на кутията. Правеше втори опит да хване фунията в движение. Ако и сега не успееше, щеше да стане почти невъзможно да открие повторно местонахождението й при ограничената видимост. По челото му избиха капчици пот, ръцете му се напрегнаха.
Той изви механичната ръка, както бе неподвижна, и обърна клещите на шест градуса към десния борд, компенсирайки по този начин обратното въртене на „Сафо I“. Натисна отново бутона и клещите се спуснаха надолу, като почти едновременно с това движение се затвориха и щипките. Разширеният отвор на фунията бе между тях.
Мъркър успя.
Сега той задвижи ръката нагоре, изтегляйки внимателно фунията от вечното й жилище в тинята. Потта вече се стичаше в очите му, но мъжът ги държеше отворени. Не биваше да спира — едно погрешно движение и предметът щеше завинаги да изчезне на морското дъно.
След малко слизестата тиня охлаби прегръдката си и фунията, вече свободна, започна да се издига към илюминатора.
— Боже мой! — прошепна Удсън. — Това не е фуния.
— Прилича на хорна — каза Мъркър.
Гън поклати глава.
— Това е корнет.
— Как разбра? — Джордино бе станал от лоцманския пулт и се взираше над рамото на Гън през прозорчето.
— Навремето свирех на корнет в гимназиалния оркестър.
Сега вече и другите го разпознаха. Лесно успяха да различат блестящия чашковиден наустник на тялото и зад него — извитите тръби, водещи към клапите и мундщука.
— Съдейки по вида му — отбеляза Мъркър, — той е месингов.
— Точно затова магнитомерът на Мънк едва го е засякъл на скалата — поясни Джордино. — Мундщукът и подвижните клапи са единствените му части, които съдържат желязо.
— Интересно, колко ли време е престоял там? — попита Дръмър, без да се обръща към никого определено.
— На мен ми е по-любопитно да разбера откъде се е взел — каза Мъркър.
— Явно е бил хвърлен от някой кораб — подхвърли нехайно Джордино. — Сигурно на някое хлапе му е писнало от уроци по музика.
— А може би и собственикът му се намира някъде тук — допълни Мъркър, без да вдига поглед.
Спенсър потръпна.
— Що за смразяваща мисъл от твоя страна.
Вътрешността на „Сафо I“ се изпълни с мълчание.
25.
Старомодният тримоторен аероплан Форд, известен в историята на авиацията като Тенекиената гъска, изглеждаше толкова тромав във въздуха, но въпреки това направи вираж изящно и величествено като албатрос, когато се приготви за последната си отсечка към пистата на националното летище на Вашингтон.
Пит издърпа назад трите ръчки за газта и старата птица се приземи с лекотата на есенно листо, целунало избуяла трева. Той придвижи бавно машината към един от хангарите на НЮМА в северния край на летището, където очакващият го екип по поддръжката запря с клинове колелата и го беляза с рутинния знак за спиране. След като изключи мотора, Пит загледа как витлата със сребристи краища постепенно забавиха оборотите си и спряха, проблясвайки в слънцето на късния следобед. После той свали слушалките си, освободи ключалката на страничния прозорец от своята страна и го отвори.
Бръчка на озадачение бавно проряза челото на Пит и се задържа в потъмнялата от слънцето и загрубяла кожа. Един мъж стоеше на асфалта пред него и като обезумял му махаше с ръце.
— Може ли да се кача? — провикна се Джийн Сийграм.
— Аз слизам — извика в отговор Пит.