Да започнем отначало

— Всичко наред ли е?

Гласът му ме връща обратно и забелязвам, че ме гледа загрижено.

Но вече всичко отмина. Заличено е. Завинаги. Като лента, която е била изтрита. Сега правя нов запис, само че този път е различен. И не съжалявам. Щастлива съм. Добрите времена може да са отминали, но също и лошите. Последния път, когато бях тук, беше краят, а сега сме отново в началото. Едно ново начало.

— Да, всичко е страхотно — усмихвам се, доволна от мисълта. Все още не мога да повярвам, че това наистина се случва и че ще го направя отново. Иска ми се да се ощипя, за да се събудя.

— Добре. Все още стоиш с палто, затова си помислих, да не би да мислиш да си ходиш…

Осъзнавам, че не съм го свалила.

— О, съжалявам — свалям ципа и вадя ръцете си. — Трябваше ми малко време да се стопля — обяснявам и му го подавам.

— В такъв случай ще донеса виното. Една бутилка хубаво вино ще те сгрее за нула време. — Той взема палтото и го носи в коридора, преди да влезе в кухнята, която е свързана с дневната.

Близо до хладилника има поставка за бутилки и аз го наблюдавам как избира една бутилка, взема тирбушон и две чаши и се връща при мен. За миг си мисля, че ще каже нещо, но вместо това той се навежда и ме целува внимателно по устните.

За пръв път се опитва да ме целуне и това е толкова естествено и успокояващо, че за част от секунда не осъзнавам, че го прави.

Докато устните му не докосват отново моите.

Ефектът е моментален и позната болка неочаквано пронизва тялото ми. Господи, той ми липсваше толкова силно! За един безумен, бездиханен, забързан миг, всичко, което искам, е да го притегля към себе си, да обвия с ръце врата му и да извлека с една дива целувка живота от него…