Да опитомиш планинец

Докато се връщаше към фургона, тя го видя с воала ѝ. Държеше го притиснат към лицето си, сякаш го вдишваше. Забелязвайки я, той бързо го остави настрани и се поизправи. Нора го гледаше. Дългите му крака бяха изпънати напред, а той изглеждаше виновен. Тези проницателни сини очи я караха да трепери. Бе толкова страховит и силен и в същото време в него имаше нещо игриво. Но това, което най-много я въодушевяваше, бе, че не се заиграваше с други. Само на нея ѝ бе позволено да вижда по-нежната му същност. И това много ѝ харесваше.

Нора се качи във фургона и седна до него, като му подаде мяха за вино.

Той отпи и я погледна изненадано.

– Донесла си ми ейл?

– Помислих, че ще ти помогне за болката.

Виктор се приближи, за да ги провери.

– Как си, момче?

Юън я погледна смутено.

– Ще се оправи – отвърна Нора. – Просто има нужда от почивка. Ще може ли да се вози тук отзад за известно време?

Виктор кимна.

– Ще потегляме тогава.

Нора чу как другите се връщат по конете си и как Виктор завърза този на Юън и нейния за края на фургона. След няколко минути, бяха потеглили на път.

На лицето му отново се бе изписал виновен поглед, който ѝ подсказваше, че не изглеждаше толкова пострадал, колкото му се искаше тя да вярва.

Така да бъде. Нора бе повече от доволна да се вози отзад сама с него.

– Кой мислиш е мъжът, който е платил да те отвлекат? – попита тя след кратко мълчание. – Имаш ли много врагове?

– Не. Единственият ми враг беше Роби МакДъглас, но след като враждата между клановете приключи, той ми прости и се държим приятелски.

– Това е странно, нали? Чудя се дали не е жена, която се е увлякла по теб и е платила на някой да те заведе при нея.

Юън ѝ се намръщи.

– Доста странно нещо си мислиш.

– Не чак толкова. Доста си привлекателен, когато не се мръщиш.

– Не се мръщя.

Тя докосна челото му и приглади чертите му.

– Мръщиш се прекалено много.

– А ти говориш прекалено много.

Тя се усмихна с топла усмивка.

– Да, затова Раян ми е толкова ядосан. Казва, че съм постоянна вихрушка от глупости.

С въздишка Нора придърпа главата му към своята. Цяла вечност можеше да отпива от устните му.

Известно време Юън хапеше устните ѝ, като ги галеше и дразнеше. За първи път тя стоеше по този начин с мъж и му позволяваше да прави каквото поиска с устата и тялото ѝ.

И това много ѝ харесваше.

Най-накрая Юън се отдръпна и Нора се настани до него в безопасността на прегръдката му, докато фургонът се друсаше под тях. Никой от двамата не бе спал особено предишната вечер.

И затова тя позволи на успокояващия звук на сърцето му да я примами в блажен сън.

Юън си играеше с косата ѝ, докато нежният ѝ дъх галеше врата му. Колко обичаше начина по който усещаше тази жена в ръцете си. Беше толкова нежна срещу неговата твърдост.

Опита се да си спомни Айзобел. Не можеше дори да си представи лицето ѝ, а само болката, която тя бе оставила след себе си.