Да опитомиш планинец

– Ти едва ли тежиш толкова, че да му пречи.

– Да, но си мисля, че ти тежиш поне два пъти повече от обикновен човек.

Когато тя му напомни за това, Юън се намръщи.

– Това обезпокои ли те? Извинявай, Юън. Смятах, че си горд от факта, че си толкова едър. Братовчед ми Шон често се оплаква, че е по-нисък от повечето мъже. Всъщност той е с цяла глава по-нисък от мен. Защо ръстът ти, ще те притеснява?

Катарина отговори вместо него, когато изравни коня си с неговия.

– Представям си, че е огромно проклятие да си толкова висок, колкото и да си прекалено нисък.

– Да – съгласи се той. – Винаги си удрям главата, ръцете или краката в неща, които са направени за мъже на половината на ръста ми. Дори се наложи конят ми да бъде развъден по-едър специално за мен или коленете ми щяха да стигат до земята.

– Харесва ми височината ти – призна си Нора. – Няма нещо в ръста ти, което бих променила.

Юън се втренчи в нея изумено.

– Катарина? – извика Нора. – Мислиш ли, че ще спрем някъде, където може да има пресни горски плодове, за да си наберем?

МакАлистър продължи да язди тихо, докато жените си говореха. Не можеше да разбере защо неспирните разговори с Нора вече не го дразнеха.

– Искаш ли?

Той осъзна, че тя му говореше.

– Извинявай, не те чух. Какво казваше?

Нора се засмя, изглеждайки напълно незаинтересована от факта, че мислите му се бяха отнесли от разговора им.

– Катарина питаше дали ще береш горски плодове с мен. Искаш ли?

– Аз… – той се намръщи. – Да бера горски плодове?

– Нора ще има нужда от защита – каза Катарина. – Иначе може да се изгуби или да бъде разкъсана от мечка, или друго диво същество в гората.

Юън се намръщи при тези думи и странната нотка в гласа ѝ, докато споменаваше мечки, които разкъсват Нора. Не беше брал горски плодове, откакто беше момче. Но мисълта, че ще бъде насаме с Нора… Със сигурност му се искаше сам да я разкъса.

– За мен ще е удоволствие.

Катарина кимна.

– Ето, Нора. За обяд ще има пресни плодове.

Жените продължиха да говорят, докато не спряха, за да се нахранят. Беше малко след обяд. Юън и останалите мъже се погрижиха за конете, докато дамите приготвиха лек обяд от охладено месо и сирене. Но Юън не жадуваше за храна. Копнееше за нежната жена, която стоеше с изправен гръб и чиито маниери бяха съвършени като на кралица. Чийто смях звънтеше, докато говореше с мъжете и Катарина.

Скоро, след като приключиха с храненето, Катарина подаде на Нора малка кошница.

– Набери си горските плодове, докато почистя.

Мъжете възроптаха, но злобното намръщено изражение на Катарина, отправено към тях ги спря на момента.

– Не бързайте – каза Виктор.

– Няма да се бавим прекалено дълго – увери ги Нора.

Или поне тя така си мислеше. Ако Юън направеше каквото възнамеряваше, щяха да изчезнат поне за известно време.

Двамата навлязоха дълбоко в гората, докато накрая вече не можеха да чуят останалите и циганите не можеха да чуят тях.

Юън я наблюдаваше как се навежда към плодовете. Погледът му беше прикован към дупето ѝ. Моментално се възбуди, когато си представи как повдига полите ѝ и отново потъва дълбоко в нея.