![Сребърният камък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/9/srebrniyat-kamk-bg-download.jpg)
Сребърният камък [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърният камък [bg]». Краткое содержание книги:
През целия август, докато преглъщаше жито и патица, не спря да мисли за това залагане.
Втори път подобно нещо нямаше да се случи.
Пълен самоконтрол; лице на истински играч на покер. Е, можеше да се постъпи и много по-умно с повече финес, можеше да наложи маската, която подобава за случая, но Иън не си падаше по игричките. Те те водеха по доста опасен път. Ако се преструваш, че те е страх, ако се отдръпнеш без причина или се правиш на щастлив, това може да те издаде.
А няма човек, който може да види през стена.
Иън запази лицето си безизразно, когато повикаха двама от слугите вестри, за да донесат две рапири, докато в същото време Ивар дел Хивал и Арни Селмо му помогнаха да се подготви.
Той махна тежките ботуши и ги замени с чифт гуменки от раницата, свали плътната памучна риза и си сложи лека тениска с остро деколте. Това не бе най-подходящото за фехтовка облекло, но дори и да бе изглупял дотолкова, че да си вземе дрехите за целта — в раницата бе сложил много по-полезни работи — нямаше да има особено желание да ги облече за този случай.
Седна на пода и започна обичайната серия разтягания, без да обръща никакво внимание на подигравателните погледи на вандестийците. Нямаше значение какво си мислят; упражненията за разтягане на мускулите бяха важни. Щяха да му дадат по-голяма подвижност, повече бързина, а той имаше нужда от всяко предимство.
Освен това така нямаше да има опасност да се нарани, а това също беше от огромно значение.
Но сега не бе времето да мисли за наранявания, за мечове, не бе времето да мисли, за каквото и да е.
Зае се сериозно с упражненията за разгряване.
Иън Силвърстайн стоеше изправен на няколко метра от Бурс Ериксон. Тренировъчният меч, който му дадоха, не беше толкова гъвкав, колкото рапирите за фехтовка, а бе и пет-шест сантиметра по-къс. Върхът бе просто затънен, не като топче, защитната чашка не приличаше нито на тези на шпагите, нито на рапирите.
Но това бе вид рапира, а Иън Силвърстайн бе свикнал на двубои с рапири.
Бурс Ериксон се съсредоточи, проряза въздуха със своята рапира, описвайки осморки в нещо като прекалено натруфен поздрав.
Някъде дълбоко в себе си Иън се усмихна. Някои неща навсякъде си оставаха същите. У дома, повечето треньори, повечето школи си имаха свой поздрав. Ако се интересуваш и знаеш достатъчно, дори можеш да разбереш кога някой е провел обучението си. Поздравът на Д’Арно, както самият Д’Арно веднъж призна пред него, бе същото движение, което баща му, диригент, бе използвал, когато размахвал палката за 4/4.
Иън просто повдигна и спусна острието, след което зае поза ангард с вдигнат връх.
С крайчеца на окото си той забеляза, че маркграфът и момичето го наблюдават, а шестима от войниците на Бурс Ериксон си шушукаха, докато оглеждаха Ивар дел Хивал и Арни Селмо…
… но всичко това нямаше значение.
Мраморната пътека под краката му бе по-широка от стандартната пътека за фехтовка, но това също нямаше значение.
Бавно и спокойно, момче, бавно и спокойно.
Той се изключи за останалата част от вселената. Нищо от нещата наоколо нямаше значение. Ако имаш една силна страна и тази твоя силна страна е концентрацията, значи трябва да се научиш как да я използваш.
Чудесно. Срещу него бе застанал мъж с рапира. Бурс Ериксон не бе висок като Иън, но бе значително по-набит. Яки китки, сигурно не по-малко силни от китките на Иън. Но той едва ли очакваше, поне от началото, силата и гъвкавостта в ръцете на опонента. Щеше да се опита да свали острието на Иън, да контролира ударите.
Точното време и удачно заетото място щяха да са от основно значение; Иън можеше да разчита на няколко сантиметра по-широк замах, което бе истинско предимство; Бурс Ериксон щеше да пробва да пробие защитата на Иън и да атакува.
А имаше вероятност да се опита да приключи още в самото начало със стремглава атака.
Не.
Нямаше да го направи. Подобен флеш бе един от триковете на фехтовчиците с рапири, не бе типичен за мечоносците. Едно е да опиташ флеш стремглава атака, която ще ти донесе единствено допълнителна точка, ако е изпълнена както трябва, и ще те накара да се засрамиш, ако си прекалено тромав.
Единствено някой глупак или напълно отчаян би направил подобно нещо в истински дуел. Дори някой, който, също като Ториан Торсен от Стоманения род, искаше да живее единствено заради следващата схватка, не би изложил тялото си на подобна опасност.