Сребърният камък [bg]

Не можеше да определи причината със сигурност. Да, тя наистина беше много красива — черна лъскава коса падаше по раменете, обрамчила високи скули и екзотични сини очи над изящно носле и пълни червени устни. Черната й рокля, обточена със сребърно, в тон с косата на маркграфа, бе с висока офицерска яка, заради която му се прииска да я развърже, докато на бедрото имаше висока цепка, разкриваща сметаново бяло бедро и извивката на сандал без пръсти и син като очите й лак за нокти.

По ръцете нямаше нито накити, нито лак; беше ги отпуснала скромно в скута, преплела дълги фини пръсти.

Иън насочи вниманието си към маркграфа. „Какво те е прихванало, бе, смотаняк? — каза си той. — Ако тръгнеш да оглеждаш младата прелестна женичка на маркграфа, нито ще се сприятелиш с него, нито ще успееш да окажеш някакво влияние тук или където и да е.“

Стаята притихна неестествено много, докато най-сетне Ивар дел Хивал прочисти гърлото си и погледна настоятелно Иън.

О-па. Когато си в Рим…

— Поздравявам те, маркграфе — започна Иън. Вандестийските обичаи изискваха прекалено много натруфени титли за благородниците и Иън предпочете да го сметнат за грубоват, след като използва само тази титла, вместо да се опита да подреди всички и нещо да оплеска. — Името ми е Иън Силвърстайн — представи се Иън на берсмолски, — въпреки че често се случва да ме наричат Иън Сребърния камък.

— Поздравявам те, Иън Среброкаменни — отвърна маркграфът. Колкото и изненадващо да бе, гласът му се оказа по-висок, отколкото предполагаше Иън — топъл меден тенор, а не дуднещ баритон. — Аз съм Ерик Тирсон, маркграф на Вътрешните земи — каза той, но не представи нито жена си, нито детето си. Сигурно такива бяха изискванията на етикета и Иън реши по-късно да попита Ивар дел Хивал.

Но щеше да остане за по-късно.

— А спътниците ти кои са? — В мъжа не бе стаена заплаха, когато се обърна към Арни и Ивар дел Хивал, но на Иън не му бе необходимо да се натъкне на някоя от хитрините на маркграфа, за да си спомни, че се намират в неговия замък, без оръжие, точно в този момент заобиколени от над десет въоръжени стражи, които гледаха с надменна арогантност, която разкриваше, че познават великолепно тайните на боравенето с оръжията си, въпреки че това може и да не беше точно така.

— Ивар дел Хивал — започна Ивар дел Хивал, — служител на Пламенния род, заклет в новия херцог.

— Стори ми се, че помня това лице — каза маркграфът.

— Обикновено лице — отвърна Ивар дел Хивал, — но свикнах с него през всичките тези години.

Иън нямаше представа, защо е цялото това представление, защото бе сигурен, че някой бързоходец е бил изпратен да донесе пълен отчет на маркграфа, докато тримата се освобождаваха от оръжията си и от всичко, което дори бегло наподобяваше на оръжие, освен ако Агловейн Тирсон не бе изпратил вестоносеца още когато ги бе обкръжил на прашния път.