Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дъщерята на жрицата [bg]
Дъщерята на жрицата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерята на жрицата [bg]

Электронная книга - «Дъщерята на жрицата [bg]». Краткое содержание книги:

Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършенит ... Сюжетът: Дина е наследила от майка си - Жрицата на срама, дарбата, когато погледне някого в очите, да проникне в най-съкровените му тайни, да разбули неговите скрити помисли, недостойни постъпки и грехове и да го накара да изпита срам за извършените злодеяния. За Дина обаче тази сила не е дарба, а проклятие, което я обрича на изолация, враждебност и омраза. Когато майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие убиеца на владетеля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, всичко се променя. Дина е изправена пред избор: да се скрие, като се примири и загърби истината, или да приеме дарбата си и да се опълчи на Ордена на дракона, чийто граф е готов да хвърли майка й на жестоките кръвожадни дракони от замъка. Решението й я въвлича във върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. За авторката: Лине Кобербьол е автор на серията книги по популярния сериал W.i.t.c.h. (Уич), носителка е на много награди, романите й вече са преведени в десетки страни. Лине Кoбербьол е родена през 1960 година в Копенхаген. Тя започва своята писателска кариера още на петнайсетгодишна възраст, когато издава първите две книги от поредицата за Тина, влюбеното в конете момиче. Днес, 25 години по-късно, всичките четири книги от поредицата са продадени в над сто хиляди екземпляра в Дания, Норвегия и Швеция. На 28 години Лине публикува първия си роман, предназначен за възрастни. Писателката превръща популярния анимационен сериал Уич (W.i.t.c.h.), който в момента върви по Би Ти Ви, в романи, които си спечелват милиони читатели по света. Но връх в творчеството й е серията от 4 романа за Жрицата на Срама. Всяка от книгите е сюжетно самостоятелна. Главна героиня в първата е Дина, дъщерята на Жрицата. Книгата е умела плетеница от приключения, фантастични елементи и мистика. В основата на сюжета лежи неразкрито кърваво престъпление, което повлича след себе си върволица от напрегнати и спиращи дъха събития. Министърът на културата на Дания определя Дъщерята на Жрицата като една от най-успешните книги в страната, а членовете на особено престижния Клуб за детска литература я посочват за свой фаворит. Книгата е издадена в редица страни, сред които са Англия, Швеция, Турция, Япония, Холандия, Франция и Германия. Историята на Жрицата продължава в следващите три книги - Знакът на Жрицата, Дарът на змията и Войната на жриците. Критиците по света не пропуснаха да сравнят поредицата на Лине Кобербьол с тази за Хари Потър. Но романната серия на датската писателка е напълно оригинална и като сюжет е съвършено различна. В романите за Хари Потър има магии и тяхното усвояване от надарени деца в затворения свят на училището Хогуорт. В книгите на Лине Кобербьол има мистика и приключения в мрачни дворци и средновековни градове, битки с дракони и преследвания. Общото с романите за Хари Потър е може би повече в харизматичността на героите, които са запомнящи се и дълго остават в мислите ти.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 66
Перейти на страницу:

— Не ти се правя на важна…

— Тогава защо не ме поглеждаш?

Аз притворих очи. Харесвах Роза. Тя беше борбена и честна. Никога не би те подвела като Сила, и не би обърнала гръб на приятел като Сася, дъщерята на кръчмаря. Беше достатъчно смела, за да застане пред противния си по-голям брат и да му каже, че може сам да си лъсне ботушите. В дъното на душата си се бях поразмечтала. Че всичко ще се нареди, че ще спасим мама и ще разобличим Дракан, че с Роза ще си останем приятелки за цял живот… Но сега Роза сякаш разби тези мечти на пух и прах. Защото беше права. Какви приятелки щяхме да сме, след като не можехме да се погледнем в очите.

Аз бързо се огледах наоколо и я дръпнах заедно с кошницата в един тесен, пуст проход между две къщи.

След това вдигнах бавно очи и я погледнах.

— Майка ми има три деца и никога не е била омъжена. Рядко се случва Жриците на срама да встъпват в брак.

Роза се втренчи в мен. И двете й страни бяха червени и подути от плесниците на Аун, а зелените й очи бяха пълни със сълзи, но най-вече — с почуда.

— Жрици на срама… — ясно беше какви мисли й се въртяха в главата. — Ти си дъщерята на Жрицата!

— Да. Дина Тонере.

Аз зачаках. След малко погледът на Роза щеше да започне да бяга и тя щеше да го отмести. Сигурно щеше да нарече майка ми вещица, а мен — дяволско изчадие, както правеха останалите.

Но Роза не извърна очи.

Все още продължаваше да ме гледа.

Тогава картините затанцуваха между нас, както стана онази нощ в килията с Нико. Аун, който я удря. Аун, който удря майката. Другите деца от улицата, които тичат след нея и крещят: „Копеле! Копеле!“. Да, тя се срамуваше. Срамуваше се ужасно много, силно и дълбоко. Но нямаше основание да го прави!

Не знам точно защо постъпих така. Беше тъкмо обратното на това да засрамиш някого и все пак беше почти същото. Показах й нея самата. Показах й смелата, борбена, честна Роза, която аз бях видяла. Показах й, че всъщност изобщо не ме интересува дали мама е омъжена или не. Показах й, че не е нейна вината, задето Аун я бие. Нито когато удря нея, нито когато удря майка й. Тя беше опърничава. Съпротивляваше се. Но накрая успях да я освободя от срама.

Бавно се върнахме в прохода — при калдъръма, стените и кошницата с прането. Погледнах Роза, но този път с други очи, по-обикновени. Сълзите продължаваха да се стичат безшумно по бузите й. Тя мълчеше. Но хвана ръката ми.

Трябваше да й обясня още много неща и аз го направих колкото се може по-бързо. Разказах й почти всичко. Единственото, което премълчах, бе къде се криеха Нико и учителят Маунус. Не посмях да й кажа — сигурна бях, че Роза никога нямаше да ги издаде доброволно, но всичко можеше да се случи.

Когато свърших, Роза не започна да ни губи времето с приказки от рода на „Ах, колко тъжно“ или „О, колко ужасно“. Тя само вдигна отново кошницата и промълви: „Тогава по-добре да побързаме“. Нямаше нужда да казва нищо повече. Знаех, че вече не съм сама.

Личеше си, че Роза е отраснала в Дунарк. С нея стигнахме до църквата „Света Адела“ и къщата на Вдовицата два пъти по-бързо. Огледах се внимателно, но никой не ни беше обърнал особено внимание.

— Ела — казах й аз и отворих вратичката към градината, пълна с билки. — Сигурно ще ни приготви закуска.

— И на мен ли? — попита Роза с недоверие. — Та тя изобщо не ме познава…

— И на теб — отвърнах и аз. — Тя си е такава.

Аз потропах на синята кухненска врата и почти веднага отвътре се чу гласът на Вдовицата: „Влез“. И отново стоях в стаята с множеството етажерки, която служеше отчасти като кухня, отчасти като билкарница, а малко напомняше и на лабораторията на учителя Маунус.

— Дина! — извика Вдовицата с уморено и същевременно напрегнато изражение.

— Добър ден, госпожо Петри — поздравих я аз. — Това е приятелката ми Роза…

И изведнъж млъкнах, защото в кухнята се беше появил нов мирис. Преди тя ухаеше толкова уютно на мента, чесън и други растения, които и мама използваше. А сега се усещаше сладникавият аромат на дима от лула.

Обърнах се. Зад мен, на пейката до вратата, седеше главният стражар на крепостта и изпускаше сиви колелца дим с глинената си лула.

— А, ето те и теб най-накрая, малка измамнице — каза ми той. — Очаквахме те.

19.

Главният стражар

Не можех да избягам през входа — стражарят седеше точно до него и никога нямаше да ме пусне да мина. Не знаех дали има задна врата. Не познавах къщата на Вдовицата, бях влизала само в тази стая… Аз я погледнах отчаяно. Помогни ми, помислих си аз, покажи ми пътя, извикай, направи нещо… Но тя само стоеше там като вцепенена, със скръстени ръце и неясно изражение на лицето. Тя ли ни беше предала?

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)